2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1339
гр. София, 19.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 697 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Н. срещу решение № 777/06.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8688/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение № ІІІ-117-62/04.05.2011 г. по гр. дело № 4858/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), е отхвърлена молбата с правно основание чл. 19 от ЗГР на жалбоподателката за допускане на промяна на фамилното й име от Н. на Б..
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
С. о и п не са заявили становища по жалбата.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общо основание за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправният въпрос относно наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР, като основание за промяна на фамилното име. Жалбоподателката сочи наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В тази връзка поддържа, че горният правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС, като сочи и представя (в преписи): решение от 28.10.1997 г. по гр. дело № 2505/1997 г. на СРС, решение № ІІІ-171/06.12.2010 г. по гр. дело № 1847/2010 г. на Бургаския окръжен съд, решение № 773/27.05.2008 г. по гр. дело № 366/2008 г. на Врачанския окръжен съд и решение № 161/27.03.2009 г. по гр. дело № 1643/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. Тъй като тези решения са такива на първоинстанционни и въззивни съдилища, респ. решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., твърдяното противоречие с тях следва да се квалифицира само в хипотезата на т. 2 (но не и на т. 1) от чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Искането на жалбоподателката за промяна на фамилното й име е основано на обстоятелствата, че както преди, така и след развода на родителите й през 1997 г., баща й, чието фамилно име носи тя, не се е интересувал и не е полагал грижи за нея, никога не й е плащал издръжка; за молителката се грижели единствено майка й, на която било предоставено упражняването на родителските права, и родителите на майка й – семейство Б.. Молителката изтъква и че през 2006 г. майката на молителката по съдебен ред е върнала предбрачното си фамилно име, както и че след навършване на 14-15-годишна възраст молителката се представяла в обществото и в интернет с фамилията Б..
В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е приел, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, за установени твърдяните от молителката обстоятелства. За да отхвърли молбата, СГС, предвид разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ЗГР и възприетия в българското законодателство принцип за стабилност на елементите, формиращи гражданската регистрация на физическите лица, е приел, че в случая не са налице „важни обстоятелства”, които да налагат исканата промяна на фамилното име на молителката. В тази връзка въззивният съд се е позовал на съдебната практика, съгласно която „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР са такива, които са направили обществено неудобно и неподходящо носенето на името, промяната на което се иска; че не са „важни обстоятелства” по смисъла на закона желанието на молителката да промени фамилното си име, тъй като промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя; че исканата промяна би довела до заличаване на връзката по произход с бащата, който е известен, и това би станало причина за неяснота и объркване по отношение произхода на молителката, тъй като имената й няма да съответстват на изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗГР; че не са „важни обстоятелства” по смисъла на закона признателността и уважението към определени роднини, колкото и хуманни да са тези съображения, защото почиват само на моралната преценка на молителя. Като допълнителен аргумент за неоснователност на молбата е посочено и че извършената по съдебен ред промяна на фамилното име на майката на молителката е от Н. на Б., а не на Б..
От горното несъмнено следва, че разрешаването на изведения в изложението на жалбоподателката материалноправен въпрос е обуславящо крайния извод на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, поради което този правен въпрос поначало представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице обаче, наведеното от жалбоподателката допълнително основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
С представените от нея решение № 773/27.05.2008 г. по гр. дело № 366/2008 г. на Врачанския окръжен съд, решение № ІІІ-171/06.12.2010 г. по гр. дело № 1847/2010 г. на Бургаския окръжен съд (за които няма данни да са влезли в сила) и решение № 161/27.03.2009 г. по гр. дело № 1643/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС са разрешени случаи, които съществено се различават от този по настоящото дело. С тях са допуснати исканите промени на фамилните имена на молителите, като с първото решение е постановено молителят да носи фамилното име, което носят и двамата му родители; с второто – молителят да носи фамилното име, което носят баща му, децата му и тримата му чичовци; а с третото – молителката да носи фамилното име на съпруга на нейната майка, който е дал съгласие за това, молителката е в близки отношения с него и при артистичните си изяви е станала известна с неговото фамилно име. С оглед това, между тези три решения и обжалваното по настоящото дело въззивно решение, не е налице твърдяното от молителката противоречие по изведения правен въпрос.
Такова противоречие е налице между въззивното решение по настоящото дело и представеното от молителката, влязло в сила решение от 28.10.1997 г. по гр. дело № 2505/1997 г. на СРС. С него е допусната промяна на фамилното име на молителя, който да носи рождената фамилия на своята майка, с което молителят е искал да покаже отношението си към родния си баща, който не полага грижи за него, като съдът е приел, че това са „други важни обстоятелства” по смисъла на закона. По този начин изведеният от молителката материалноправен въпрос е разрешен по различен начин в сравнение с разрешението, дадено от въззивния съд по настоящото дело.
Това противоречие в съдебната практика, обаче е преодоляно с редица решения на ВКС, постановeни по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тази своя практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното имена на физическите лица.
Въззивното решение по настоящото дело е съобразено с тази, задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Поради това, в случая не е налице, наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 777/06.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 8688/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.