4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1339
София, 27.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №535/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Н. срещу решение №596 от 21.12.2011г по гр.дело № 805/2011г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение №172 от 28.07.2011г на Ботевградския районен съд и е отхвърлен иска на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение ,заедно с искове за възстановяване на работа и обезщетение
В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочат обстоятелствата по чл. 280 ал.1 ,т.1, т.2,т.3 ГПК и се поставят множество въпроси . Като процесуално-правни въпроси се поставят : може ли въззивният съд да се произнесе по основателността на иска ,основавайки се на нови обстоятелства ,които не са били въведени от страните в хода на производството по надлежния процесуален ред. Сочи се чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш.№246-10 ІІ г.о ;налице ли е нарушение на задължението на работодателя по чл. 193 ал.1 КТ ,ако обясненията са приети от лице,различно от работодателя , т.е ръководителя на ведомството , имащ представителна власт. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се цитират решения случаи от казуалната практика на ВКС . Няколко въпроса в изложението са преформулирали оплакването , че в свидетелските показания относно факта на нарушението съдът не е преценил наличието на заинтересованост , противоречието на свидетелски обяснения с писмени доказателства , не са изложени мотиви в тази връзка ,като и тук се цитират множество решения от по- старата практика на ВС на РБ и ВКС. Поставя се материално-правен въпрос, може ли при преценка на обстоятелствата по законосъобразността на уволнението , вкл. какви нарушения на трудовата дисциплина работникът е извършил виновно ,както съответства ли наказанието по тежест , съдът да се позовава на нови факти и обстоятелства , които не са посочени в заповедта , не са въведени и в процеса , в случая , че ищецът е изоставил поверената му автовишка , докато в нея имало човек ,така поставяйки последния в опасност и риск . Цитирана е практика на ВКС с твърдение за противоречиво решаван правен въпрос. Въпроси по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , са : може ли да се приеме ,че при дисциплинарно наказание на основание чл. 187 т.9 КТ работодателят е изпълнил задължението си по чл. 195 ал.1 КТ да мотивира заповедта ,ако не е посочена паричната стойност на увреденото имущество ,респ. нанесените материални щети ,могат ли обясненията на работника да бъдат тълкувани в негов ущърб ,да бъдат критерии при преценката дали извършеното нарушение е тежко и дали е налице злоупотреба с доверието на работодателя
Ответникът Ч.-Разпределение-България АД е заявил отговор , с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за отхвърлене на иска .Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос , принципно следва да се изтъкне ,че при преценката си по чл. 189 ал.1 ГПК съдът не само може , но и следва да съобрази обстоятелствата , при които е извършено нарушението и това не съставлява нарушение на диспозитивното начало ,нито отклоняване от процесуалните правила във връзка с предмета на спора, когато се преценяват установените по делото факти. Преценката на съда за съответствие по тежест(чл. 189 ал.1 КТ) не е идентична със спора какво е естеството на нарушението , който спор е очертан с посочените от работодателя в заповедта фактически признаци и в който случай съдът следва да съобразява посоченото от работодателя основание за уволнение. В съответствие в константната практика въззивният съд е отчел горната разлика , която защитата игнорира при формулирането на въпроса ,поставен както във връзка с прилагането на процесуалния закон , така и по материалното право(може ли при преценка на обстоятелствата по законосъобразността на уволнението ,вкл. какви нарушения на трудовата дисциплина работникът е извършил виновно , както съответства ли наказанието по тежест , съдът да се позовава на „нови факти” и обстоятелства , които не са посочени в заповедта и пр) . Затова процесуално- правното разрешение по приложеното реш. №246-2010-ІІго на ВКС няма отношение към случая ,при решаващите съображения на съда ,изложени във връзка с тежестта на нарушението. Няма основание за допускане до касационно обжалване и по останалите процесуални въпроси .На въпроса налице ли е нарушение на задължението на работодателя по чл. 193 ал.1 КТ ,ако обясненията са приети от лице,различно от работодателя , т.е ръководителя на ведомството ,имащ представителна власт вече е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК с реш. № 322-2010-ІІІ г.о. на ВКС . Искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Несъстоятелни като довод за основание по допускане на решението до касационно обжалване са преформулираните касационни оплаквания , че в свидетелските показания относно факта на нарушението съдът не е преценил заинтересованост. Защитата основава тезата си на признаци, които нямат значение за формирането на подобен извод от съда . В случая не се касае и за установени противоречия между писмени и гласни доказателства и при обсъждане на доказателствата решението съдържа мотиви .
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси на материалното трудово право , за фактическите признаци на основанието по чл. 187 т.9 от КТ ,които поначало практиката не свързва с остойностяване на имуществената вреда и задължение за нейното посочване в заповедта,като паричен еквивалент. Имуществена отговорност се търси в друго производство и по друг ред . Формулираната като въпрос теза в изложението , дали могат да се „тълкуват в ущърб писмени обяснения” , в които работникът(в случая ) отрича фактическото съществуване на материали, за които има данни да не са върнати от работната група и отчетени ,при данни за поведение,обективиращо извод за присвояването им , не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос .Защитата няма основание също да счита ,че извод за фактите, неизгодни за ищеца , съдът , или преди това работодателят , е направил решаващо въз основа на дадените писмени обяснения . Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните институти ,във връзка с които са формулирани въпросите по изложението . Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК не е налице .
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 240 лева юрисконсконсултско възнаграждение в настоящето производство , на основание чл. 78 ал.8 ГПК .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №596 от 21.12.2011г по гр.дело № 805/2011г. на Софийски окръжен съд
Осъжда Ц. Д. Н. от [населено място] [улица] , да заплати на Ч.-Разпределение-България АД [населено място] сумата 240 лева разноски по чл. чл. 78 ал.8 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .