О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1339
София 03.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1247 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ф. А. Т. от гр. П.,чрез процесуалния му представител-адвокат Г. против въззивно решение № 255 от 28.05.2009г.по в.гр.д. № 330 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е отменено решение от 5.02.2009г. по гр.д. № 1769/2008г.на Пазарджишки районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Ф. А. Т. искове против „Д”АД гр. П. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 47 от 25.07.2008г.на основание „съкращаване в щата”,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”специалист сигурност” и за заплащане на обезщетение в размер на 10 484.73лв.на основание чл.225 от КТ за оставяне без работа и на по-ниско платена работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва,считано от 25.09.08г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- по въпросите за това- дали при наличие на съмнение, че работникът страна от заболяване посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987г.за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ,е необходимо спазване на процедурата по чл.333 ал.2 от КТ /или само,когато това е установено/ и с какви медицински документи следва да се установи заболяването. Позовава се на две решения на ІІІ г.о. на ВКС- № 186 от 17.02.2004г.по гр.д. № 1840/02г.и решение № 91 от 18.04.2003г.по гр.д. № 2750/01г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта и основателността на подадената жалба. Към него е приложено решение № 1* от 8.10.1999г.по гр.д. № 1147/98г.на ІІІг.о. на ВКС.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не е доказано,че към момента на уволнението ищецът/сега касатар/ е страдал от заболяване,което да му дава право да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 от КТ /захарна болест/. При това положение е без значение-дали работодателят е изпълнил задължението си да по чл.1 ал.2 от наредба № 5 да събере предварителна информация от определеното за уволнение лица-дал страда от болестите,посочени в ал.1.
По делото е установено /по повод на отправено запитване от работодателя до ТЕЛК след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца/- с Експертно решение № 3* от 24.11.2008г.,че „новооткритият диабет на диетолечение”/,от който лицето е представило документи,че страда/ ”не попада под закрилата на наредба № 5* бр.33/87г.и във връзка с чл.333 лицето подлежи на съкращение. Евентуална промяна в условията на труд няма да доведе до дезадаптация на организма”. Следователно-щом като към 24.11.2008г.,когато е дадено това заключение,лицето не е страдало, то и към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение-ищецът не е страдал от заболяване, което попада под закрилата по чл.333 ал.1 от КТ.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за това дали при наличие само на съмнение, че работникът страда от заболяване,посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987г., работодателят следва да спазва процедурата по чл.333 ал.2 от КТ /или само,когато заболяването е установено/ и с какви медицински документи следва то да се установи -не е от значение за изхода на делото и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. По тези въпроси е налице богата съдебна практика и не се налага отстраняване на противоречие в нея/което се разбира под точно прилагане на закона/,не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. Предварителната закрила от уволнение не е самоцелна. Тя е установена в защита на определена,точно изброена категория работници, които поради социалното или здравословното си положение са в по-неравностойна позиция от останалите и затова се нуждаят от специална защита. Само за тях законодателят е предвидил предварително разрешение от друг компетентен орган /извън работодателя/,който след самостоятелна проверка и преценка –да се произнесе, вземайки пред вид специалното положение и социалната уязвимост на конкретния работник,за който се изисква мнението. В случаите като настоящия,когато е установено,че конкретният работник не попада в изчерпателно посочените от закона категории- е ясно,че за него закрила не е предвидена и съответно –не е необходимо да се извършва преценка за спазване на установената процедура. Щом като за уволнението обективно не се е изисквало разрешение от Инспекцията по труда/тъй като работникът не страда от посочено в Наредба №5 заболяване/,то- уволнението не може да бъде отменено само защото работодателя не е спазил процедурата. Съответно е безпредметно обсъждането-дали работодателят е изпълнил задължението си по чл.1 ал.2 от Наредба № 5 или не,дали е изискал становище на ТЕЛК или не и дали е получил предварително разрешение или не
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 28.05.2009г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.