О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 19.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4089/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7788/14.8.2017 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. „П. и.“ – С., против въззивно решение №270/19.7.2017 г. по гр.д.№416/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., което е потвърдено решение №281/04.5.2017 г. по гр.д.№2805/2016 г. по описа на Хасковския районен съд, трети граждански състав, с което да уважени предявените от И. Н. К. от [населено място], област Х., против А. „П.и.“ – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е налице визираното в заповедта основание на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, но е е налице незаконосъобразност на уволнението поради неизвършване на подбор, явяващ се задължителен, тъй като от общо 23 щатни бройки за процесната длъжност е съкратена една.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е неправилно, поради незаконосъобразни изводи на въззивната инстанция относно подбора, като се твърди, че такъв не е било необходимо да бъде извършван, тъй като различните служители изпълняват различни трудови функции. Поради това се твърди, че ВКС следва да се произнесе дали е нужно извършването на подбор между служители, които изпълняват реално различни трудови функции и задачи, но са със сходни длъжностни характеристики.
Като основание за допускане не сочат разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба И. Н. К., посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението, визиращо допускане на въззивно решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не обосновава наличието на сочената хипотеза. Практиката на Върховния касационен съд по въпроса за извършване на подбор между служители със сходни длъжностни характеристики е безпротиворечива и сочи на извършване на задължителен подбор.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за касационното производство в размер на 460 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №270/19.7.2017 г. по гр.д.№416/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА А. „П. И.“ – [населено място], [улица], да заплати на И. Н. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Х., [улица], деловодни разноски в размер на 460/четиристотин и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: