4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
[населено място], 26.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1233 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 44 от 12.02.2013г. по гр.д. № 523/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 146 от 29.07.2012г. по гр.д. № 694/2011г. на Великотърновски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма]-В. Т. против [фирма]-В. Т. по чл. 109 ЗС за премахване на преградни стени, подробно описани в решението, препятстващи достъпа до търговски обекти №№ 2, 3 и 4, находящи се в комплексна сграда група 3 на партерния етаж, построена в УПИ І-2975 в кв.143 по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез пълномощника адв. С.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят изтъква, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 31/1984г. по шест правни въпроса.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл.109 ЗС и касае извършени преустройства в три търговски обекта в сграда в [населено място]. Ищецът е собственик на търговски обекти №№ 2, 3 и 4 на партерния етаж в комплексна сграда група 3, построена в УПИ І-2975 в кв. 243 по плана на В. Т., целия с площ 2770 кв.м. Имотите първоначално са били собственост на ответника [фирма] съгласно нотариален акт от 1997г. През 2001г. те са предадени на отделеното от [фирма] ново дружество [фирма]. Последното се е вляло в ищцовото дружество [фирма] с решение на общото събрание на двете дружества от 14.04.2003г.
Според ищеца ответникът е извършил действия, с които препятства упражняването на правото на собственост, а именно: изградил е преградни стени в коридорите пред търговските обекти с №№ 2, 3 и 4, разтоварището, платформата, банята и тоалетната, които са собственост на ищеца; в коридора между обект 4 и обект 3 е изградил преградна стена, която препятства прохода към обект 3, коридора, разтоварището и платформата; затруднена е възможността за зареждане на търговски обект № 3; напълно преграден е подходът към склада на обект №2. Поради това се претендира премахване на изградените от ответника преградни стени в коридорите пред търговските обекти №№ 2,3 и 4.
Ответникът поддържа, че не е извършвал сочените неоснователни действия; обектите са построени от него и предадени на праводателя на ищеца през 2001г. и оттогава не са извършвани никакви строителни работи в тях. Сочи, че през 2008г. въз основа на строителни книжа е извършено преустройство на други четири търговски обекта, които са от южната страна на процесните, като е изграден банков офис.
Приетите няколко технически експертизи установяват, че достъпът до обектите се осъществява от вътрешен двор; по предназначение се ползва само обект № 5 с излаз на улица; на мястото, където следва да е достъпа до другите обекти, има изграден банков офис; ищецът има достъп до тях през обект № 5 и през помещението на разтоварната рампа на долното ниво на гаражите; към обект № 2 няма достъп отникъде; южно от процесните обекти в комплексна сграда група 3 е построена комплексна сграда група 6 /северната част от която представлява банков офис/ и между сградите е изградена дилатационна фуга за разделяне на двете конструкции. Вещите лица констатират на място неспазване на техническия проект като сочат конкретните отклонения.
Съдът е приел за безспорно, че ищецът е собственик на трите търговски обекти №№ 2, 3 и 4. Намерил е, че техническите експертизи действително установяват липсата на достъп до търговските обекти поради налични преградни стени в коридора северно от обектите; както и изграждане на стена в обект № 2 в северната част на мястото на врата; изграждане на стоманена преграда на мястото на вратата в обект № 3; изграждане на преграда от шперплат в северната страна на обект № 4. Според съда спорът е съсредоточен върху въпроса кога са изградени тези преградни стени и дали това е сторено от ответника. След преценка на събраните доказателства съдът е приел за недоказано че преградите са изградени от ответника. Изтъкнал е, че обстоятелството, че ответникът е бил инвеститор при изграждането на останалите обекти от група 3, не води до извод, че преградните стени са изградени от него.Поради това е отхвърлил иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът приема следното:
К. поддържа, че обжалваното решение противоречи на постановките в Тълкувателно решение № 31/1985г. по гр.д. № 10/1984г. на ОСГК. В тълкувателния акт се приема, че е допустим иск по чл.109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби; като в това производство съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.
Противоречието е очертано при разрешаването на следните въпроси: 1/. може ли ищецът да се защити чрез негаторен иск срещу незаконно строителство в съсобствен имот когато съсобственик е възложител и инвеститор на обектите, изградени при неспазване на строителните книжа; 2/. може ли гражданският съд да преценява законосъобразността на разрешението за строеж; 3/. инвеститорът и възложителят /който е и съсобственик/ следва ли да съставя актовете и протоколите в хода на строителството и да следи за спазване на строителните книжа; 4/. ответникът [фирма] като инвеститор и възложител попада ли сред лицата, които отговарят по чл.109 ЗС при извършване на строеж в отклонение от разрешението за строеж и другите строителни книжа; 5/. ищецът и ответникът като съсобственици на сграда следва ли да спазват строителните книжа и разрешението за строеж, съотв. неспазването им води ли до нарушения при упражняване правото на собственост на ищеца; 6/. изпълненото строителство ограничава ли правото на собственост по отношение на обектите, предмет на спора.
Така формулираните въпроси не са обсъждани изрично от съда и нямат обуславящо значение за изхода на спора. Освен това, те в голямата си част са конкретни за правния спор, базирани са на събраните доказателства по делото, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Съдът не е отрекъл възможността за защита с негаторен иск и в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 31/1985г. е обсъдил дали извършеното строителство е в отклонение на одобрените проекти и дали нарушава правото на собственост на ищеца. Отхвърлянето на иска обаче е обосновано с решаващия мотив, че не е доказано действията, ограничаващи правото на собственост на ищеца, да са извършени от ответника. Поставените правни въпроси нямат отношение към този решаващ мотив. Поради това касационно обжалване не може да бъде допуснато.
При този изход ответникът по жалбата има право на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 12.02.2013г. по гр.д. № 523/2012г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма]- [населено място] сумата 500 /петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: