12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София 28.02.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3338 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. А. Б., Т. А. Б. и Х. А. Б., тримата, чрез адв.Б. Б. срещу решение № 39/12.04.2019 г. по в.гр.дело № 346/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 604/03.04.2018 г. по гр.дело № 287/2017 г. на Варненския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
В изложението са формулирани въпросите: 1. нищожен ли е договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято цена е няколко пъти по-малка от средната пазарна стойност на имота и цели ли се с този договор прикриване на действителната воля на страните за дарение, 2. допустим и действителен ли е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане само за минало време, когато прехвърлителят е починал 16 дни след прехвърлянето на имота, 3. достатъчни ли са за придобиване на недвижим имот със значителна стойност полагане на грижи по бъдещ или вече сключен и действащ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в продължение на около месец, с оглед значителната разлика в престацията на двете страни, 4. за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и да отговори на всички доводи на страните, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателите мотивират и становище за очевидна неправилност на решението.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. В., чрез адв.В. Д. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
С решение № 604/03.04.2018 г. по гр.дело № 287/2017 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Н. А. Б., Х. А. Б. и Т. А. Б. против Д. Г. В. активно субективно и обективно кумулативно и в условията на евентуалност съединени искове както следва:
иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и предявените в евентуалност от него
иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. като абсолютно симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД;
иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, на основание чл.26, ал.2, предл.5, вр.17, ал.1 от ЗЗД;
иск за разкриване привидността на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД;
иск за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. , тъй като към момента на сключването му праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31 от ЗЗД;
иск за осъждане ответницата да върне 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предмет на договор за договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД;
иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради неплащане на цената в размер на 20 000 лева от страна на приобретателката Д. Г. В. на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и кумулативно съединеният с него
иск за осъждане ответницата да върне имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] получен по разваления договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и предявените в евентуалност от него
иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради начална липса на основание, на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;
иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като абсолютно симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД;
иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, на основание чл.26, ал.2, предл.5, вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД;
иск за разкриване привидността на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД;
иск за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г., тъй като към момента на сключването му праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията, на основание чл.31 от ЗЗД;
иск за осъждане ответницата да върне 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД;
иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката, както за минал период от м. август 2014г. до 03.12.2015г., така и за в бъдеще, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и кумулативно съединеният с него
иск за осъждане ответницата да върне имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] получен по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
С обжалваното въззивно решение по в.гр.дело № 346/2018 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението на Варненския окръжен съд по гр.дело № 287/2017 г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно и установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищците Н. Б., Т. Б. и Х. Б. са наследници по закон /деца/ на Й. Х. Б., починала на 20.12.2015г., която след възлагане по извършена съдебна делба по гр.д. № 641/1996г. на ВРС, е придобила в еднолична собственост недвижим имот с ид.***** по КК на [населено място] и представляващ апартамент № 67 в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ от 81,47 кв.м., ведно с прилежащата изба и 1,3474% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Прието е, че с нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. наследодателката, действаща чрез пълномощника си Д. И. В. е продала на ответницата Д. И. В. собствената си 1/3 ид.част от гореописания недвижим имот са сумата от 20 000 лева, платима по банков път в едномесечен срок от сключването на договора.
Със същия нот.акт Й. Б. е прехвърлила на Д. В. и останалите 2/3 ид.части от имота срещу положените от последната за прехвърлителката ежедневни грижи и предоставена издръжка /покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни/ за периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г.
В т. 7 от нотариалния акт е посочено още, че Й. Б. си запазва правото на ползване върху целия имот, като Д. В. има право да ползва съвместно с нея 2/3 ид.части от имота, доколкото последната ще продължи да се грижи за нея и издържа.
Прието е, че представителната власт на участвалата в нотариалното производство като пълномощник на прехвърлителката Д. В. е учредена съгласно пълномощно с нот.удостоверен подпис и съдържание, рег. № 3844-45 на нотариус Д. С. от дата 03.12.2015г. Посочено е, че вписаните в пълномощното предмет и условия по съдържанието на сделките изцяло кореспондират на обективираните в коментирания нотариален акт.
Съдът е приел, че на същата дата – 03.12.2015г. е извършено още едно упълномощаване на Д. В. за теглене на суми от банковата сметка на упълномощителката в Банка ДСК – пълномощно с рег. № 3847, както и е бил сключен предварителен договор между Й. Б., действаща лично и ответницата Д. В., касаещ продажбата на 1/3 ид.ч. от процесния имот за сумата от 20 000 лева. Подписите по този предварителен договор също са нотариално удостоверени. Извършено е и удостоверяване на изходяща от наследодателката декларация, рег. № 3843, обективираща волеизявление, че съзнава смисъла и значението на извършените от нея действия във връзка с упълномощаванията и разпореждането с имота.
Прието е, че авторството на положените и удостоверени подписи за Й. Б. върху посоченото пълномощно с рег. № 3844-45, декларация и предварителен договор е установено по категоричен начин от приетото по делото заключение на в.л. А. по допуснатата от първоинстанционния съд СГЕ. Посочено е, че изходящи от прехвърлителката, съгласно заключението са и подписаната на 03.12.2015г. от нея декларация по чл.264 ДОПК, както и разписка за получена от нея сума в размер на 22 000 лева, изтеглена от банковата й сметка в Банка ДСК от упълномощената Д. В. и предадена й, с достоверна дата на 14.12.2015г.
Съдът е приел, че обстоятелствата по постъпването на сумата от 20 000 лева по банковата сметка на Й. Б. и последващото й изтегляне от пълномощника са установени от приетите като доказателства удостоверение от Банка ДСК с изх. № 4407/27.09.2017г., извлечение от движението по сметката, вносна бележка за превод, извършен от ответницата Д. В. и извлечение от банковата сметка на купувачката в Уникредит Булбанк. Прието е, че от същите документи е установено, че на 04.12.2015г. /денят на сключване на оспорваните договори/ В. е превела по сметка на праводателката си сумата от 20 000 лева, с посочено основание покупка на имот ап.67, а на 09.12.2015г. и 10.12.2015г. упълномощената Д. В. е изтеглила последователно 2 000 лева и 20 000 лева. Според въззивния съд по делото няма ангажирани доказателства, установяващи разходването на сумата от 22 000 лева от страна на Й. Б., както и такива, от които да се направи заключение, че тази сума е била предадена на ответницата.
Прието е за установено от представените извлечения за движението по банковите сметки на ответницата в периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г., че на 10.12.2015г. Д. В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че по банковите й сметки в Уникредит Булбанк са постъпвали суми основно от трудово възнаграждение, като единствено на 12.09.2016г. са направени вноски на каса от нея за сумата от 5 000 лева по сметка № ***** и 4 100 лева, равностойност 2092,90 евро по сметка *******.
Съдът е приел, че е безспорно между страните и установено от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, приетите като доказателства обяснения на Х. Б. и Н. Б., дадени в хода на извършвана от органите на досъдебното производство предварителна проверка, че прехвърлителката и децата й са били във влошени взаимоотношения и за период повече от 20 години преди смъртта й не са поддържали какъвто и да било контакт. Според съда е без значение за настоящия спор по чия вина е настъпил разрива в тези отношения. Й. Б. е живеела сама в процесния апартамент, като през определен период от време е давала една от стаите под наем, а от м.август 2014г. до смъртта й през м.декември 2015г. при нея е отишла да живее ответницата В., явяваща се внучка на нейна братовчедка.
Въззивният съд е посочил, че за установяване здравословното състояние на прехвърлителката към релевантния период м.август 2014г. – 03.12.2015г., вкл. и датата на упълномощаването, по делото е приета медицинска документация, включваща пълното онкологично досие, епикризи и амбулаторни листа, както и, че са проведени две СМЕ /единична пред първоинстанционния съд и комплексна пред въззивната инстанция/.
Възприети са заключенията и по двете СМЕ като взаимно допълващи се, компетентни и кореспондиращи на писмените доказателства. От същите е прието за установено, че през 2009г. Й. Б. е била диагностицирана с онкологично заболяване, по повод на което е претърпяла оперативна интервенция и химиотерапия. След известна ремисия през м.05.2014г. това заболяване е рецидивирало, по повод на което са оперирани лимфни възли и проведен непълен курс химиотерапия. Установени са били и два плеврални излива /по-голям в дясно и по-малък в ляво/. Посочено е, че наред с онкологичното заболяване е съпътствано от датиращи преди 2014г. исхемична болест на сърцето, хипертония, мозъчно-съдова болест, регистрирани през 2011г., масивен белодробен тромбоемболизъм, варикозни вени на долните крайници, диафрагмална херния. В периода 09.11.2015г. – 13.11.2015г., по повод подуване на корема и задушаване от около два месеца е пролежала в гастроентерологично отделение на СБАЛОЗ /Онкологична болница/ – Варна. След проведени манипулации /коремни пункции/ и образни изследвания е изписана с диагноза: „Вторично злокачествено новообразувание на перитонеума. Асцит. Карцином на млечната жлеза“. С решение на онкологична комисия от 24.11.2015г. е насочена за палиативни грижи. На 04.12.2015г., поради увеличаване на асцитната течност, с прояви на гадене, силен задух и повръщане отново е приета в СБАЛОЗ – Варна, при което е извършена коремна пункция, но поради силно увреденото й общо състояние и невъзможност да стои продължително време седнала е прието, че не е подходящо извършването на плеврални пункции. Изписана е на 07.12.2015г. с назначена медикаментозна терапия, прилагана в домашни условия. Впоследствие здравословното й състояние е продължило да се влошава и на 20.12.2015г. прехвърлителката Б. е починала.
Прието е за установено от заключенията и по двете СМЕ, че в наличната медицинска документация, в това число и за проведени образни изследвани, няма данни в резултат на онкологичното заболяване Б. да е имала разсейки, засягащи ЦНС, че няма данни на същата да са предписвани и прилагани опиатни медикаменти, нито клинични показатели при проведените изследвания, сочещи на нарушения в нервно-психологичната симптоматика. Посочено е, че с оглед на това вещите лица са категорични в извода си, че до датата на смъртта й Й. Б. е била в състояние да разбира и ръководи действията си. Приел е, че увреденото й общо състояние е резултат от съвкупността на заболяванията, от които е страдала и най-вече на асцита /събиране на течност в коремната кухина/ и противопоказаността за извършването на пункции на белодробните изливи.
Съдът е посочил, че изводи за това, че към релевантната дата 03.12.2015г. /датата на подписване на пълномощното за сключване на предварителния договор/, както и към датата на подписване на разписката за получаване на сумата от 20 000 лева /14.12.2015г./ Й. Б. е разбирала действията си и съзнавала последиците от тях следват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани и от двете страни по спора. Отчетено е, че нито един от свидетелите не сочи обстоятелства за неадекватни поведенчески реакции от страна на прехвърлителката, състояния на некомуникативност в резултат на приемани лекарства или силни болки. Приел е, че изрично в показанията си св.Б. е посочила, че през последните две седмици, преди да почине Й. се е залежала, но е водила нормални разговори, говорила е разумно. Съобразени са и показанията на св.Г., присъствал в качеството на адвокат при подписването на пълномощното и останалите документи в дома й пред помощник-нотариуса, както и на предходно пълномощно във връзка със снабдяване с необходимите за сделката документи, както и показанията на св.В., ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Прието е за установено от фактическа страна от показанията на последната свидетелка, както и показанията на св.Б., преценени във връзка с установеното от заключенията на СМЕ здравословно състояние, че в периода от 2014г. до смъртта си наследодателката се е нуждаела от помощ и обгрижване. Посочено е, че рецидивът на онкологичното заболяване, наложил оперативна интервенция и химиотерапия, както и съпътстващите го други заболявания, датиращи отпреди 2014г., водещи според вещите лица до ограничаване физическата й подвижност /поради задух, лесна уморяемост, отоци на крайниците, събиране на течност – асцит, причиняващ болки и повръщане/ са обстоятелства, които обосновават този извод. Възприети са показанията на свидетелката Б., според които в последната година преди да почине Б. се е залежала, като в този период за нея се е грижила основно ответницата, подпомагана в последните месеци от своята баба, домът е бил винаги чист и подреден, имало е винаги оставена храна, осигурени лекарства и сестра, която е идвала да поставя инжекции, засичала Й. и Д. заедно на пазара, че понякога Д. се е прибирала на обяд, а когато се е налагало и тя самата е ходила, за да стопли храна, да й прави компания, да полее цветята, че прехвърлителката й е споделяла колко е доволна от Д., че желае да остави апартамента си на нея.
Съдът е приел, че данни, че в последната година Й. Б. е имала нужда от помощ и обгрижване се съдържат и в показанията на св.Д. И. В., че макар и заинтересована от изхода от спора, изложеното от нея относно тези обстоятелства се подкрепя от коментираните показания на св.Б. и СМЕ, поради което и са възприети от съда в тази им част.
Посочено е, че изводът за това, че прехвърлителката е имала нужда от грижи и че такива са били полагани от ответницата през визирания в нот.акт период не се разколебава от проведеното насрещно доказване, в частност показанията на свидетелите И. П., Е. П. и Д. П.. Отчетено е, че последната свидетелка няма непосредствени впечатления за релевантния период, същата е живяла в блока до 2009г. и визира взаимоотношения между ищците и майка им, респ. състоянието на последната преди 2009г. Посочено е още, че свидетелката П., домоуправител на блока, не е била в близки отношения с починалата, посещавала е дома й спорадично, като сочи, че жилището е било чисто и приветливо, без да има възприятия кой се е грижил за това. Съобразено е, че същата свидетелка в показанията си визира различни периоди, някои от които значително преди процесния, а посоченото, че до смъртта на Б. я е виждала да ходи да си пазарува е в противоречие с изложеното в края на показанията й, че през зимните месеци при среща със св.П. той й е казал, че „сестричката му е много болна“. Според съда дори и преди м.ноември 2015г. свидетелката да е виждала прехвърлителката да носи покупки, то това не означава, че не е имала нужда от помощ, предвид направения извод относно здравословното й състояние – същата е била с ограничена физическа активност, а не напълно обездвижена /освен в последните дни от живота й/.
Относно показанията на св.П., ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода от спора, предвид роднинската връзка с ищците и влошените взаимоотношения с ответницата, въззивният съд е приел, че в частта им, в която свидетелства за това, че през релевантния период сестра му Й. Б. изцяло сама се е грижила за себе си, пазарувала си е сама и лично си е плащала сметките за ток и вода, със собствени средства е покривала всички разходи по жилището, а когато е имала нужда от помощ, той е бил този, който й е помагал, не са подкрепени от останалия доказателствен материал, че същите частично се опровергават и от представените от ответната страна квитанции и разписки за извършени плащания на комунални услуги /ток, вода, телевизия/, част от които са подписани за платец от ответницата.
Съдът е посочил, че във връзка с твърденията за симулативност на сделките по делото са приети заключения на единична и тричленна съдебно-оценителни експертизи относно пазарната стойност на процесния имот към датата на сключването им. Според заключението на в.л. М. същата е в размер на 85 913.37 лева, а според тричленната СОЕ – 98 800 лева. Въззивният съд е възприел заключението на втората експертиза, тъй като използваните от вещото лице по първата експертиза са за реализирани публични продажби в хода на принудително изпълнение с начална цена в размер на 80% от пазарната, независимо от направените повече наддавателни предложения, както и поради това, че само един от аналозите е в кв.Ч., където е и процесния апартамент, а използваните от вещите лица по 3СОЕ аналози са на база офертни цени на идентични апартаменти в същия район, при съобразяване коефициент за корекция за реална продажба спрямо офертна цена.
От правна страна е прието, че със сключените с нот.акт № 69/2015г. договори прехвърлителката и наследодателка на ищците Й. Б. се е разпоредила изцяло с притежавания от нея недвижими имот – апартамент № 67 с идентификатор ****** в полза на ответницата Д. Г. В., като е запазила правото на ползване. Прието е също, че уговорените насрещните престации са две, като между страните е постигнато изрично съгласие коя на какъв обем от прехвърленото право на собственост съответства – 1/3 ид.ч. е продадена за сумата от 20 000 лева /т.е. срещу пари/, а другите 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи и издръжка от приобретателката, като подробно е изброено какво се включва в това – покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни.
Съдът е приел, че този начин на разпореждане е израз на договорната свобода на страните по смисъла на чл.9 ЗЗД. Формирал е извод, че тълкуването на волята им, съобразно чл.20 ЗЗД сочи, че това са единствените насрещни престации за купувача, като прехвърлянето на 2/3 ид.ч. не включва и поето задължение за бъдещи грижи и издръжка, че посочването им в т.7 от нот.акт се свързва само с постигнатото съгласие приобретателката да ползва имота, заедно с прехвърлителката, предвид запазеното право на ползване от страна на последната. С оглед на посоченото въззивният съд не е възприел твърденията на ищците, че договорът за прехвърляне на процесните 2/3 ид.ч. има алеаторен характер и че следва да бъде квалифициран като договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Извел е извод, че се касае за възмезден комутативен договор, към момента на сключването на който страните са манифестирали воля, че насрещната престация на приобретателя е изпълнена. Според съда това е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на тези 2/3 ид.ч. поради липса на основание, с оглед скорошната смърт на прехвърлителката след сключване на сделката, като ответницата е знаела за това, е неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат събраните доказателства и формират изводи относно предполагаемата преживяемост на праводателката и знанието за това от насрещната страна.
Относно останалите основания за нищожност, разгледани в поредност съобразно тежестта на твърдяния порок /симулативност – абсолютна и относителна, противоречие с добрите нрави/ съдът е приел, че от съвкупния анализ на обсъдените доказателства не е установено страните по сделката да не са желаели настъпването на правните последици от нейното сключване, респ. да са прикрили други съглашения. Според съда обсъдените показания на св.В. и св.Б. за изразено пред тях желание да прехвърли имота си на ответницата, изходящите от праводателката писмени декларации и пълномощни, обективиращи волята й за разпореждане с имота, лично подписания от нея предварителен договор, плащането на продажната цена досежно 1/3 от имота и декларацията за получаването й, подкрепят изразеното в нот. акт съгласие не само за разпореждането с имота, но и за възмездния характер на сделката. Приел е, че последното важи и за прехвърлените 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи, доколкото е и установено, че в този период прехвърлителката Б. е била във влошено здравословно състояние, имала е нужда от грижи, и такива са давани от ответницата в изброените в нот.акт разновидности.
Въззивният съд е приел, че ищците, които носят тежестта за опровергаване обективираната в нот.акт воля на страните по оспорваните сделки, не са ангажирали доказателства, установяващи главно и пълно доказване на твърденията им за симулация /нито абсолютна, нито прикрита/.
Прието е, че обстоятелството, че продажбата на 1/3 ид.ч. е извършена на цена съизмерима с данъчната оценка на имота, при пазарна цена за тази част от около 30 000 лв. /при отчитане запазеното право на ползване/ не може да бъде индиция за симулативност, тъй като не е налице съществена разлика между двете величини, като е отчетена и създадената близка емоционална връзка между страните по договора и роднинските им взаимоотношения.
Съдът е приел, че не следват изводи за привидност на продажбата на 1/3 ид.ч. от имота и от установеното от доказателствата, че на 10.12.2015г. Д. В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че на 12.09.2016г. е внесла по сметките си в Уникредит Булбанк сумите от 5 000 лева и 2092,90 евро. Посочил е, че недоказаността на факта, че след получаване на сумата от 20 000 лева продавачката да я е върнала на ответницата, прави само вероятно, но не и доказано при условията на главно и пълно доказване твърдението на ищците, че страните по договора са симулирали плащане на продажната цена. Приел е, че по същите съображения и липсата на тази сума в патримониума на наследодателката към датата на откриване на наследството, респ. към момента на узнаването за смъртта на майка им, не обосновава извод за симулитивно плащане по сделката. Формирал е извод, че сключените на 04.12.2015г. с нот.акт № 69/2015г. два договора не са симулативни и не прикриват други съглашения между страните, поради което и не са нищожни на това основание. Прието е, че не е установено и същите да са нищожни поради противоречие с добрите нрави, при въведеното твърдение за този порок.
Въззивният съд е приел, че съзнателното лишаване на наследниците от имущество, с цел същите да бъдат наранени или наказани, когато това е единствената цел на наследодателя, е морално укоримо поведение, противоречащо на общоприетите семейни ценности. В случая според съда не е доказана причината за извършеното разпореждане да е била това. В тази насока е отчетено, че връзката между ищците и тяхната майка е била прекъсната много преди разпореждането с процесния имот, че между тях не са съществували никакви отношения – те не са я търсили и посещавали, не са се интересували от нея, дори и когато е била болна и имала нужда най-малкото от емоционална подкрепа /както при диагностицирането на рака през 2009г., така и при влошаване на общото й здравословно състояние през 2014г.-2015г./, че тя също не е предприемала действия към възстановяване комуникацията и връзката с децата си. Съобразено е, че в лицето на ответницата е намерила човек, на чиято помощ и внимание може да разчита. Посочено е, че процесният апартамент не е единственото притежавано от наследодателката на ищците имущество, че от приложените по делото нотариални актове е установено, че същата е притежавала и земеделски земи, които са наследени от тях и с които впоследствие те са се разпоредили. С оглед на посоченото е изведен извод, че извършеното разпореждане с процесния апартамент е израз на законно признатото право на титуляра на правото на собственост да се разпорежда с него, както и извод, че исковете за нищожност на процесните сделки, като противоречащи на добрите нрави са неоснователни.
Поради неоснователност на исковете за нищожност съдът е разгледал предявените в евентуалност спрямо тях искове за унищожаемост поради това, че към датата на упълномощаването прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.
Прието е, че според заключенията на двете СМЕ към 03.12.2015г., 04.12.2015г. и до края на живота си Й. Б., макар и в увредено общо състояние е била контактна и в състояние, позволяващо й напълно да разбира естеството и последиците на действията си, че същата не е имала разсейки, засягащи ЦНС, нито е приемала опиатни обезболяващи, че в унисон с това са и обсъдените свидетелски показания. Поради тези съображения е направени извод, че и тези искови претенции са неоснователни.
Прието е, че като обусловени от исковете за нищожност, респ. унищожаемост неоснователни се явяват и исковете по чл.34 ЗЗД за връщане на полученото по нищожен/унищожаем договор.
По исковете с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и съединените с тях искове за връщане на имота, на основание чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.88 ЗЗД въззивният съд е приел, че направените изводи за доказаност на плащането на продажната цена относно прехвърлената 1/3 ид.ч. в размер на сумата от 20 000 лева водят до извод за неоснователност на иска за разваляне на този договор поради неизпълнението му.
Приел е, че и