О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
[населено място] ,27.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 998 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П. Б. / България / „ АД против решение № 125 / 02.06.2011 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение , 5 състав , по т.д.№ 175 / 2011 год. с което е обезсилено решение № 11 / 04.01.2011 год., постановено по т.д.№ 1621 / 2009 год. на Варненски окръжен съд ,в частта с която [фирма] и З. Н. О. са осъдени солидарно да заплатят на „ П. Б. / България / „ АД сумата от 22 547,91 лв. , неиздължен остатък по договор за банков кредит № 056- 432816 / 17.03.2008 год., обявен за предсрочно изискуем , ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба ,като е прекратено производството поради недопустимост на иска . К. навежда касационно основание за неправилност на обжалваното въззивно решение , предвид необоснованост на извода за недопустимо изменение на първоначалния иск, с оглед изменение както на обстоятелствената част, така и на петитума на исковата молба .
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на процесуалноправния въпрос , обусловил решаващите изводи на въззивния съд , относно допустимото изменение на предявен по чл.422 от ГПК установителен иск в осъдителен такъв , в противоречие със задължителна съдебна практика – опр. № 622 от 18.08.2010 год. по ч.т.д. № 382 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , както и противоречивото му разрешаване от съдилищата, за което сочи решение № 197 / 10.06.2010 год. по в.гр.д. № 254 / 2010 год. на Окръжен съд – Русе / допълнително изложение по уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване / .
Ответните страни оспорват касационната жалба , като намират , че не е формулиран ясен и точен правен въпрос , като общо основание за допускане на касационното обжалване / чл.280 ал.1 от ГПК /, нито са представени доказателства в обосноваване допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна , депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е редовна съгласно чл.284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното :
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството, въззивният съд е изложил мотиви за недопустимо , с оглед нормата на чл. 214 ал.1 предл.първо и второ ГПК / едновременно изменение на основание и петитум / , изменение на предявените от касатора пасивно субективно съединени искове от такива с правно основание чл.422 ГПК в осъдителни – за осъждане ответниците, в качеството им на солидарно задължени по сключен с касатора договор за банков кредит , да заплатят сумата – предмет на предходно издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение , на основание чл.417 т.3 от ГПК , срещу която ответниците са депозирали възражение по реда на чл.414 от ГПК . Паралелно е изложил мотиви и за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на осъдителен иск, тъй като е отменено разпореждането за незабавно изпълнение , в процедура по обжалване от длъжниците , на основание чл. 419 ГПК , не и самата заповед за незабавно изпълнение .
Формулираният правен въпрос е относим към част от изводите на въззивния съд – мотивите за недопустимо изменение на иска, с оглед едновременно изменение на основание и петитум , в противоречие с чл.214 ал.1 ГПК, но решаващи такива , доколкото обосновават решението в цялост / и в прекратителната му част /, са тези за липсата на правен интерес от предявяването на осъдителен иск . Представеното от касатора , в обосноваване предпоставките за прилагане допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , определение № 622 от 18.08.2010 год. по ч.т.д.№ 382 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , касае различна хипотеза на преминаване от установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен иск – при обезсилване на заповедта за изпълнение . Същото се явява приложимо досежно правните изводи на съда , основани на нормата на чл.214 ал.1 от ГПК , които както се посочи , не се явяват решаващи . ВКС, ТК, ІІ т. отд. е развил изрично съображения , че в този случай не се касае за едновременно изменение на основанието и петитума, което би обусловило недопустимост . Представеното решение на Русенски окръжен съд по в.гр.д.№ 254 / 2010 год. не е придружено от доказателство за влизането му в сила .
Следователно, на основанията визирани от касатора, допустимост на касационното обжалване не е мотивирана , но касационното обжалване следва да се допусне .Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , касационната инстанция служебно следи за недопустимост на въззивните решения и същите следва да се допуснат до касационно обжалване при констатирана вероятност за недопустимост , като конкретната преценка се извърши с решението по същество на касационната жалба . В случая вероятността за недопустимост се обосновава с това ,че обстоятелството , въз основа което съдът е приел липса на правен интерес от воденето на осъдителен иск , обусловило обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяване на производството / наличието на заповед за изпълнение /, е съществувало и към момента на допуснатото изменение на основанието на иска , предвид отмяна единствено на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК , наведено като нов факт , в обосноваване на исканото изменение . Противоречието между обстоятелствата на които е предявен иска / след допуснатото изменение по чл.214 ал.1 от ГПК / ,вкл. съобразявайки нововъведения факт относно основанието му и осъдителния петитум на същия , е предпоставяло въззивният съд да проведе производство по чл.129 ал.2 от ГПК , указвайки установеното противоречие между обстоятелствена част и петитум на исканото изменение , съгласно ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС , указанията по т.4 от което не са изгубили значение и при действието на ГПК , в сила от 01.03.2008 година . За правните последици от неизпълнението на това задължение по отношение допустимостта на съдебното решение , при това конкретно в хипотеза на предявен осъдителен иск , при императивно определяща вида на правната защита норма – чл.422 ГПК , е постановено решение по реда на чл.290 ГПК – реш.№ 27 от 08.03.2010 год. по т.д.№ 521 / 2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , съставляващо задължителна за въззивния съд съдебна практика съгласно т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, ІІ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 / 09.06.2011 год. по т.д. № 204 / 2011 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
УКАЗВА на „ П. Б. / България / „ АД , на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси , да представи доказателство за внесена в едноседмичен срок държавна такса от 450,96 лева , по сметка на ВКС.
След внасяне на държавната такса или изтичане срока за същото, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :