3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. С.,14,02,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1050 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 792 от 06.12.2012г. по ч. т. д. № 763/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което са оставени без разглеждане, като недопустими, подадените две частни жалби на банката срещу определение от 19.01.2012г. и определение от 21.02.2012г. по в.гр.д. № 15146/2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение,III-Б състав, с които по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./, е оставена без уважение молбата на банката за изменение на въззивното решение в частта за присъдените на ищеца разноски – адвокатско възнаграждение и е осъдена банката да заплати разноски в размер още на 4213,81 лева.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се допусне разглеждането на двете частни жалби. Счита за неправилно становището на ВКС, че определенията по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ не подлежат на касационно обжалване. Сочи, че позоваването на т.6 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е некоректно, тъй като даденото там разрешение е точно обратно на това, което е възприето от първия състав на ВКС. На последно място, твърди, че ако се приеме, че актът на съда за присъдените разноски е необжалваем, това може да доведе до сериозна злоупотреба с права.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадените от [фирма], частни жалби срещу определенията на Софийски градски съд, постановени по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваните въззивни определения не подлежат на касационен контрол, доколкото на обжалване не подлежи постановеното по делото въззивно решение, съгласно дадените разяснения в т.6 на Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че дори да се приеме, че по отношение на обжалваните определения по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ приложение намира редът по ГПК от 2007г., определенията отново се явяват необжалваеми с оглед изричната разпоредба на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК, което е в синхрон с ограничението на чл.274, ал.4 ГПК.
Определението е правилно.
Доколкото първоинстанционното дело е образувано по искова молба, постъпила до влизане в сила на 01.03.2008г. на ГПК от 2007г., разглеждането му от първата и въззивната инстанция се извършва по реда на отменения ГПК, съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК, поради което за исканията за изменение на въззивното решение в частта за разноските е приложена от въззивната инстанция разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК /отм./.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с даденото в т.6 на Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС разрешение, предвиждащо, че на обжалване пред Върховния касационен съд подлежи определението на въззивния съд по чл.192, ал.4 ГПК само, ако самото въззивно решение, подлежи на обжалване. Доколкото в случая постановеното въззивно решение е окончателно, то необжалваемо е и определението по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ за изменение или отказа за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата, поисканите и направени реално от него разноски за настоящото производство в размер на 180 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 792 от 06.12.2012г. по ч. т. д. № 763/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], С., ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 180 лева- разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.