3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 14.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 659 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
С определение №358, постановено на 17.12.2013г. от Великотърновския апелативен съд по ч.гр.д.№471/2013г. е потвърдено определение №20 от 01.10.2013г., постановено по гр.д.№1/2013г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е отменено допуснатото с определение №4/14.03.2013г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу С. Н. Л. лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете А. Л. Л.; Е. Л. Л. лично и чрез нейната майка С. Н. Л. и Е. И. Н. чрез законния й представител С. Н. Л., с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм/ с цена на иска 79222лв., чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор на МПС и запор на банкови сметки и издадената обезпечителна заповед е била обезсилена.
Определението е обжалвано от К. за о. на н. п. и. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че в рамките на периода от налагане на обезпечителните мерки до внасянето на искането за отнемане на имуществото в Т. д. на КОНПИ-В. Т. са били извършени редица действия с оглед обезпечаване пълното и обстойно изясняване на фактическата обстановка и с цел обезпечаване на проверяваното лице право на защита в тази предварителна фаза. Твърди, че във връзка с попълването от С. Н. Л. на декларация по чл.17 ЗОПДИППД/отм./ е било наложително предоставяне от нейна страна на документи и писмени обяснения, т.е. изискване на допълнителна информация, необходима за извършването на окончателния анализ на фактите, за да бъде взето решение какъв да бъде изходът на образуваното дело-дали да се внесе мотивирано искане за отнемане на имуществото или процедурата срещу С. Л. да бъде прекратена. Документите обаче били представени на чужд език и по повод бездействието на С. Л., която била уведомена за необходимостта да представи документите в легализиран превод, от КОНПИ били предприети действия за извършване на съответния превод, за да не се допусне внасяне на иск без да са изследвани всички обстоятелства, подлежащи на преценка. Преводът бил представен след повече от два месеца от датата на изпращане на уведомителното писмо, след което изготвеният мотивиран доклад бил изпратен от ТД на КОНПИ-В.Т. в ЦУ на КОНПИ-С. за разглеждане. Поради това и искането не е било внесено в съда в определения при допускане на обезпечението срок. Поддържа,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда, а именно следва ли при отмяна на обезпечение на бъдещ иск, допуснат въз основа на искане по реда на чл.22, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ съдът да взема предвид само формалното изтичане на срока по чл.390, ал.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частната жалба С. Н. Л. изразява становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, тъй като нормите, попадащи в обхвата на казуса са ясни, конкретни, не е налице противоречиво тълкуване и противоречива практика, а освен това проблема е изчерпателно нормативно разрешен. Излага съображения и за неоснователност на подадената от КОНПИ частна жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски, посочени в самата частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че след като искът не е предявен в указания при допускане на обезпечението иск, съдът служебно по реда на чл.390, ал.3, изр.2 ГПК отменя обезпечението. Прието е, че обстоятелствата, поради които искът обективно не е бил предявен в предвидения едномесечен срок обосновават възможност за продължаване на срока, което в случая е сторено по искане на КОНПИ неколкократно, като общо първоначално определения и последователно продължен срок за предявяване на бъдещия иск възлиза на шест месеца. Последващо искане за продължаване на срока не е било правено, поради което е прието, че са налице предпоставките на чл.390, ал.3, изр. второ ГПК.
Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение се основават на процесуални норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване- разпоредбата на чл.390, ал.3 обвързва преценката на съда само и единствено с изтичането на дадения срок за предявяване на иска. Освен това практиката по приложението на тази разпоредба не е противоречива. В съответствие с тази константна практика съдът е приел, че обстоятелствата, поради които искът не е бил предявен в определения за това срок се преценяват от съда само при постъпило искане за продължаване или възстановяване на срока за извършването на съответното процесуално действие. Освен това така поставеният въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при извършването на преценката съдът е взел предвид преди всичко обстоятелството, че първоначално определеният срок е бил неколкократно продължаван, т.е. преценено е не само формалното му изтичане.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №358/17.12.2013г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№417/2013г.
ОСЪЖДА К.за о. на н. п. и.нв на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. Н. Л. сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: