О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 27.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1966/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Солар Инвест Трейдинг 2010” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 53 от 14.02.2018 г. по в.т.д. № 533/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 359 от 05.07.2017 г. по т.д. № 613/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, ХІ състав за уважаване на предявен от Х. К. П. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Солар Инвест Трейдинг 2010” ООД, проведено на 20.12.2013 г. в гр. София, а именно, по т.1 от дневния ред – за освобождаване на Х. П. като управител; по т.4 – за преместване на седалището и адреса на управление и решението по т.5 – за изменение на чл.2 от дружествения договор относно новото седалище и адрес на управление на дружеството.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустим иск, който е предявен извън предвидените в чл.74 ТЗ преклузивни срокове. Твърди се и неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3, пр.1 и 2 ГПК, подробно мотивирани.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. В представеното по делото изложение са формулирани следните въпроси: 1. Когато за целите на свикване на общо събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, същото изпрати покана до съдружник, използвайки реда по чл.16 във вр. с чл.7 от Регламент (EO) № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съгласно който връчването трябва да бъде в съответствие със законодателството на държавата – членка адресат, кое законодателство следва да се съблюдава при преценка редовността на уведомяването на съдружника – българското или на държавата – членка адресат; 2. Следва ли уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за провеждане на предстоящо общо събрание на съдружниците на същото да се счита за редовно единствено и само при лично връчване на покана, или при определени обстоятелства е допустимо и приложението на фикция за получаване и 3. Какво е доказателственото значение на констативен протокол, съставен от нотариус по реда на чл.593 ГПК, удостоверяващ присъствието, съответно – отсъствието на лица на определено място, в определен час за провеждане на общо събрание на съдружниците, когато е заведен иск за отмяна на решенията, взети по време на въпросното общо събрание; По въпроси № 1 и № 3 се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по въпрос № 2 – т.1, с позоваване на решение по т.д. № 62/2014 г. на ВКС, І т.о. и решение по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касация Х. К. П., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество мотивира становище за допустимост и правилност на въззивното решение. Подробни съображения са развити в постъпил в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение и при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение за уважаване на иска по чл.74 ТЗ, предявен от Х. П. срещу „Солар Инвест Трейдинг 2010” ООД и съответно да потвърди първоинстанционното решение, съдебният състав на АС-Пловдив е приел, че ищецът не е бил редовно поканен за процесното общо събрание на съдружниците, тъй като не е получил лично писмената покана, каквото условие е предвидено в чл.139 ТЗ. Макар и за връчването на поканата до ищеца да е използван предвиден в Регламент (EO) № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета ред, съдът е застъпил становище, че водещо за изискванията за редовно уведомяване на съдружника за общото събрание е не законодателството на държавата членка, в която той живее, а това на държавата, в която е регистрирано съответното търговско дружество. Констатирано е, че изпращачът на поканата не е използвал предвидената в чл.7 от Регламента възможност да посочи специални изисквания към връчването.
В съобразителната част към решението АС-Пловдив е изложил аргументи и във връзка с предвиденото в чл.74, ал.2, пр.2 ТЗ начало на 14-дневния преклузивен срок за предявяване на иска – от узнаване за проведеното събрание. Отразено е, че липсват данни по делото, че ищецът е научил за проведеното общо събрание на съдружниците повече от 14 дни преди предявяване на иска на 21.08.2014 г., а като такава дата не може да се приеме и подаването на заявление на 17.07.2014 г. за вписване в ТР на обстоятелства, касаещи взети решения на процесното ОСС.
Преценявайки 3 – месечният пределен срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, считано от деня на общото събрание, въззивният съд е извел извод за спазването му, по следните аргументи: Нотариалното удостоверяване, направено от нотариус И. Р. в констативен протокол № 100, рег. № 2491, т.І от 2013 г., с констатациите, че: на 20.12.2013 г. в гр.София, ул.”Хан Крум” № 25, в 12.00 ч. било обявено провеждането на ОСС, с място на провеждане посочения адрес, на който е и офисът на Адвокатско дружество”Д. и Л.”; в 12 ч. на адреса е присъствал адвокат Г. Д., в качеството му на пълномощник на съдружника Г. Х. и описание на пълномощното; другият съдружник Х. К. П. до 13.00 ч. не се е явил лично и не е изпратил представител, е счетено за нищожно, поради липса на законово предвиждане на такова нотариално удостоверяване. Изведен е извод за липса на официален документ, удостоверяващ момента на провеждане на събранието. Независимо от възприетата нищожност на нотариалното удостоверяване, съдът е изразил и становище, че нотариалното удостоверяване не установява факта, че след 13.00 ч. общото събрание е започнало и е завършило с вземане на оспорените решения.
Отхвърлени са твърденията на ответното дружество за изводимост достоверност на датата 20.12.2013 г., посочена като дата на провеждане на ОСС, с разменена електронна кореспонденция, предвид липсата на прикачен файл от копие на протокола от събранието, с подписи на съставилите го лица. Като факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа е възприето подаването на заявление до ТР на 17.07.2014 г., спрямо която дата е спазен 3-месечния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
Въззивният съдебен състав е извел краен извод за основателност на исковата претенция, с оглед липсата на редовно уведомяване на ищеца за проведеното ОСС, с оглед чл.139 ТЗ и чл.23 от дружествения договор, съставляващо условие за провеждане на самото събрание и за законосъобразност на взетите решения.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид решаващите правни изводи на въззивния съд по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ и в зависимост от поредността на въведените в процеса възражения на ответното дружество – касатор, релевантни както към допустимостта на иска, така и към основателността на иска, следва да се приеме, че поставеният правен въпрос под № 2 от изложението към жалбата, попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. За установена следва да се счете и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като касационното разглеждане следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с възприетото в тези решения тълкуване.
Останалите въпроси са съотносими към правилността на въззивното решение.
Поддържаното от касатора самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, следва да се отхвърли като неоснователно. То е мотивирано само чрез препращане към доводите, обосноваващи приложното поле на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, касаторът не твърди наличие на такива предпоставки за очевидна неправилност на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 53 от 14.02.2018 г. по в.т.д. № 533/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне в срок на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: