О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 22.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на eдинадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1688 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. А. С.-Д. против решение № 184/19.01.2018г. по т.д. № 1879/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.01.2017г. по т.д. № 6759/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 за отхвърляне на иска на касаторката срещу „Смарт-Ф“ ООД за отмяна на всички решения на ОС на съдружниците, проведено на 12.10.2015г., на осн.чл.74 ТЗ.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба „Смарт-Ф“ ООД, чрез назначения особен представител адв.М. В. оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице –помагач на ответника Д. Н. Д. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковата молба е била редовна и за първоинстанционния съд не е съществувало задължение за оставянето й без движение. Дадените от СГС указания не са рефлектирали върху постановеното от него решение, тъй като той се е произнесъл по заявените с първоначалната искова молба доводи на ищцата. Счел е, че е недопустимо да се разширява кръга на сочените основания за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС след срока по чл.74 ТЗ, както това е сторила ищцата. Поради което е споделил съображенията на СГС, че не следва да се произнася по невъведено в срока по чл.74 ТЗ твърдение. По отношение на посоченото в исковата молба твърдение за нередовно свикване на ОС от 12.10.2015г., обосновано единствено с довод, че ищцата не е била надлежно уведомена за предходно ОС с дневен ред различен от този на процесното ОС, САС е приел за ирелевантно уведомяването на съдружничката за предходно ОС /което не се е провело/ по отношение на уведомяването й за процесното ОС. Не се е твърдяло и не се установило на това предходно ОС да са вземани решения, които да рефлектират върху свикването, оповестяването и провеждането на ОС от 12.10.2015г. Твърденията за неосигурен достъп до дружествените книги и несъответствие между обявения дневен ред по т.2 и взетото решение по тази точка според САС са били въведени от ищцата след изтичане на срока по чл.74 ТЗ. Освобождаването на управителите от отговорност без извършена ревизия е било преценено от решаващия състав като въпрос по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. По отношение на решението за освобождаване на съдружничката Д. Д. са споделени при условията на чл.272 ГПК мотивите на СГС като е прието, че при валидно отправено предизвестие за напускане от съдружник, за да настъпи същото следва то да е достигнало до дружеството и да е изтекъл срокът почл.125, ал.2 ТЗ. В случая предизвестието на Д. е получено от дружеството чрез другия управител на 14.07.2015г., следователно към датата на ОС -12.10.2015г. тя все още е съдружник в дружеството и е могла да гласува атакуваните от ищцата решения за приемане на нов устройствен акт и възлагане на управителя Буруджиева да извърши необходимите действия за вписване на промени по партида на дружеството в ТР.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира изрично само един правен въпрос: Излагането на факти и обстоятелства досежно нередовност на свикване на процесното ОС в уточнителната молба, представлява ли нов иск, когато въвеждането на твърдение за пороците в проведеното събрание, изразяващи се в нередовност на свикването му е заявено още с исковата молба? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 222/06.12.2016г. по т.д. № 2959/2015г. на ВКС, I т.о.
Така поставеният въпрос не съответства изцяло на произнасянето на въззивния съд. Последният не е приел, че се касае до хипотеза на нередовност на искова молба, изразяваща се в твърдение за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на съдружниците в ООД – нередовно свикване на ОС, без да се излагат конкретни доводи от ищцата кои правила на закона и дружествения договор са били нарушени при свикване на ОС. Напротив САС е приел, че в исковата молба ясно и недвусмислено се навежда твърдение, че ищцата счита процедурата по свикване на ОС от 12.10.2015г. за нарушена, тъй като не е била редовно уведомена за предходно ОС с различен дневен ред, а твърдения в противен смисъл има изложени в получената от нея покана за събранието на 12.10.2015г. Дали това твърдение представлява нарушение на процедурата по свикване на ОС и дали отговаря на доказателствата по делото е въпрос по съществото на иска по чл.74 ТЗ, в който смисъл въззивният съд е приел, че исковата молба не се нуждае от конкретизация и навеждане на нови факти. При висящ исков процес по редовна искова молба въвеждането на нови обстоятелства, обосноваващи допълнителни основания за отмяна на решенията на ОС извън срока по чл.74, ал.2 ТЗ, който е преклузивен, е недопустимо и САС се е съобразил със задължителната практика в този смисъл, обективирана в т.6 от ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Сочените от касаторката ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 222/06.12.2016г. по т.д. № 2959/2015г. на ВКС, I т.о. разглеждат въпроса за нередовност на исковата молба и задължението на въззивния съд да я остави без движение, когато това не е извършено от първоинстанционния съд, т.е. произнаснето по тях е при различна хипотеза от процесната.
В изложението касаторката навежда оплаквания по чл.281, т.3 ГПК относно дадената квалификация на решението на ОС за освобождаване на съдружника Д. Д. като нищожно в отклонение от изчерпателното изброяване на последните в т.1 от ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е формулиран.
Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите й съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба, а проверката им изисква обсъждане на конкретни доказателства – дати на получаване на поканите за прекратяване на участието, продължителност на периода от тях до датата на проверждане на общото събрание и пр. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на особения представител на дружеството-ответник адв. М. В. следва, след посочване на банкова сметка, да се изплати внесеното от касаторката възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/19.01.2018г. по т.д. № 1879/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Да се изплати в полза на адв.М. В., особен представител на „СМАРТ-Ф“ ООД, възнаграждение в размер на 500лв. от внесената от касаторката сума, след посочване на банкова сметка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: