О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 05.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5560/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място],чрез процесуалния си представител Д.Д. – ст.инспектор при ТД – [населено място] против въззивно решение № 129/ 13.07.2015 г. по гр.д.№ 269/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 454/12.03.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. дело № 771/ 2012 г., с което е отхвърлено мотивираното искане на КУППД по чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата от С. В. Х. и Т. Н. Х. на движимо и недвижимо имущество на обща стойност 257 059,50 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос – допустимо ли е да се кредитира като доказателство за доходите на ответника експертно заключение,което е чисто теоретично и е изготвено без да се разполага с конкретни данни и факти,които са от значение за определяне на приходите и разходите на ответника.
Ответната страна – С. В. Х. и Т. Н. Х. , посредством процесуалния си представител адв. Св.Х., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че с влязла в сила присъда № 192/24.10.2007 г. по н.о.х.д. № 1361/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд С. Х. е признат за виновен в това, че в периода септември 2006 г. – 02.11.2006 г. в [населено място], П. област, [населено място], П. област и в [населено място] е придобил и държал без да има за това надлежно разрешение огнестрелни оръжия и боеприпаси в голямо количество и е осъден за извършено престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 1 от НК, което престъпление попада в предметния обхват на чл. 3, ал.1, т. 23 от ЗОПДИППД /отм./. За безспорно е приела времето и способите за придобиване на имуществото от ответниците, предмет на искането за отнемане в полза на Държавата, както и статута му на съпружеска имуществена общност ,с изключение на апартамента в [населено място], ул. „П. № 2.След съвкупна преценка на доказателствата по делото и заключенията на приетите по делото експертизи въззивната инстанция е направила извод, че за проверявания период ответниците са придобили недвижими имоти и лек автомобил, както и дялове в двете търговски дружества и паричен влог на обща пазарна стойност, равняваща се на 479,74 М., т.е. стойността на придобитото имущество е значителна по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ Позовавайки се на ТР № 7/30.06.2014 год. на ОСГК на ВКС и доказателствената тежест на ищеца е приела,че комисията не е установила наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото по т.т. 2,3,4 и 8 по делото от ответниците,поради което е отхвърлила искането в тази част.По отношение на искането по т.1,т.5,т.6,т.7,т.8 и т.9 е приела,че тези вещи или права са били придобити в периода 2008 г. – 2010 г., т.е. след като престъпната дейност е била преустановена и първият ответник е понесъл наказателна отговорност ; че липсват доказателства, че от дейността, за която Х. е бил осъден той е извлякъл някаква имуществена облага, която впоследствие е вложил при придобиване на описаните вещи и права, а такъв извод не би могъл да бъде изведен и от характера на самото престъпно деяние,както и, че не е установено, че ответниците не са имали законен източник за придобиване на гореописаното имущество. Преценявайки доказателствата по делото е приела ,че през проверявания период ответниците са реализирали и допълнителни доходи освен тези по трудови правоотношения,т.е. ответниците са имали достатъчно средства от законен източник за придобиване на описаното имущество, поради което не може да се направи обоснован извод, че имуществото, чието отнемане се иска, е в резултат на доказана престъпна дейност на ответника Х..
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт.В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване формулирания въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставен е от касатора не с оглед правните разрешения на съда,а с оглед становището му за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата и по-конкретно на приетото заключение по изготвената експертиза на вещото лице К..Така поставен въпросът е касационно оплакване по чл.281 ГПК и е относим към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Проверката на правилността на решението,в това число правилно ли са анализирани доказателствата и съответни ли са на този анализ фактическите и правни изводи на съда се извършва във втората фаза на касационното производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Същото само бланкетно е посочено, а в изложението се съдържат единствено съображенията, обуславящи касационните основания, въведени в подадената жалба. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по приложимата правна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато уредбата е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази норма практика на ВКС се нужда от коригиране с оглед обществените отношения. По въпроса за допустимите доказателства в процеса по иск с правно основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ е налице задължителна практика,която не се нуждае от коригиране.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/ 13.07.2015 г. по гр.д.№ 269/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: