О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 134
гр.София 14.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3268/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. К. Р. от гр. Д. е подал чрез пълномощника си адв. Н от гр. С. касационна жалба срещу въззивното решение № 277 от 10.05.2008 год. по в.гр.дело № 261/2008 год. на Смолянския окръжен съд в частта му, с която иска по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за сумата над 1 738,40 лева. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос – дължи ли се обезщетение за целия шестмесечен период на оставане без работа или само за доказаното време на оставане без работа, по който въпрос имало противоречива практика на съдилищата и който бил от значение за прилагане на закона и правото.
Касационна жалба вх. № 2* от 10.06.2008 год. е подадена от адв. С. М. , пълномощник на К. М. на НУ”В”, гр. Д.. В нея се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса кой изготвя и утвърждава поименните щатни разписания и длъжностните щатни разписания в училищата. Жалбоподателят представя и се позовава на решение № 13 от 21.02.2008 год. по гр.дело № 289/2007 год. на Девинския районен съд, постановено по идентичен трудов спор, срещу което е подадена въззивна жалба от ищцата.
По жалбата на Б. К. Р.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК не са налице.
Липсва противоречива практика на съдилищата по въпроса дали се дължи обезщетение за целия шестмесечен период на оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ или само за доказаното време на оставане без работа. Няма спор, че претенцията за обезщетение за пропуснати ползи за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца, подлежи на доказване на общо основание, като в тежест на работника или служителя е да установи съгласно чл.127, ал.1 ГПК/отм./, че е претърпял щета, съизмерима с пропуснатото трудово възнаграждение за шестмесечния период от време. В представеното с касационната жалба решение № 10 от 11.02.2005 год. по гр.дело № 437/2004 год. на Великотърновския окръжен съд изрично е посочено, че като доказателства по делото са били представени регистрационна карта на ищеца от АЗД”Б”-П. и трудовата му книжка, в която след попълване данните от заповедта за уволнение, не са констатирани вписани последващи трудови правоотношения. От мотивите на представеното с касационната жалба решение от 11.03.2002 год. по гр.дело № 405/2001 год. на Великотърновския окръжен съд също не би могло да се приеме, че е налице противоречива практика по въпроса относно доказателствената тежест при исковете по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Съдът е отбелязал само, че липсва спор между страните, че след уволнението ищцата е останала без работа, като от доказателствата, отнасящи се до претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ е коментирал единствено изслушаната в първата инстанция експертиза за размера на претендираното обезщетение за пропуснати ползи. Дали искът е бил подкрепен и с други доказателства, от представеното решение не става ясно, поради което не може да се приеме, че със същото решение претенцията е уважена само въз основа на твърденията за оставане на ищцата без работа.
Основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Решаващият мотив за частично отхвърляне на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата на НУ”В”, гр. Д.
Липсва твърдяната противоречива практика на съдилищата, доколкото представеното с жалбата решение № 13 от 21.02.2008 год. по гр.дело № 289/2007 год. на Девинския районен съд не е влязло в сила, а срещу него е подадена въззивна жалба /копие от нея също е приложено към касационната жалба/.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата е издадена на 10.09.2007 год., т.е. преди да е налице утвърдено съкращаване на конкретна трудова функция и преди да е настъпило нейното реално и фактическо премахване. Това второ оплакване, наведено с жалбата срещу решението на първата инстанция е намерено от въззивния съд за основателно и е било достатъчно за да бъде признато уволнението за незаконно. Съображенията на окръжния съд, че утвърждаването на новото щатно разписание не е било извършено по надлежния ред, тъй като не било подписано от кмета на общината, а от друго лице, не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени обективно съединените искове. Въззивният съд не е обсъждал в решението си дали директорът на училището или кметът на общината са действали извън рамките на предоставените им с чл.147, ал.1, т.т.14 и 15 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, респ. с чл.44 от ЗМСМА правомощия, а е приел, че утвърждаване на новото щатно разписание, извършено по съответния ред не е налице.
В обобщение, подадените срещу въззивното решение касационни жалби не следва да бъдат допуснати до разглеждане, тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК, при което направените от страните разноски за производството по чл.288 ГПК остават за тяхна сметка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277 от 10.05.2008 год. по в.гр.дело № 261/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалбата, подадена от Б. К. Р. от гр. Д., както и по жалба вх. № 2* от 10.06.2008 год., подадена от Н. училище „В”, гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: