О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 18.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 135 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. А. със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 240 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 408 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 90 от 21 май 2008 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. по отношение на иска за издръжка за сумата над 60 лева до претендирания размер от 80 лева и за издръжка за минало време – едногодишен период преди завеждането на иска.
Ответникът Е. С. Ф., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за процесуална недопустимост на жалбата, а в частта за лихвата върху издръжката се сочи, че редът за поправка на решението не е чрез касационното му обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
Жалбата е процесуално допустима. Предвид предмета на касационната жалба – отхвърлен иск за присъждане на издръжка за минало време за една година преди завеждането на иска по 80 лева месечно и отхвърляне на иска за издръжка за в бъдеще за размера от 60 до 80 лева, обжалваемият интерес надхвърля сумата от 1000 лева, поради което касационното обжалване е допустимо при условията на чл. 280 ал. 2 от ГПК. Жалбата е допустима и като подадена от особения представител на касатора, тъй като този особен представител, назначен при условията на чл. 16 ал. 6 от ГПК (отм.), е назначен на малолетното дете до окончателното приключване на производството по делото.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол в атакуваните му части, защото размерът на издръжката бил занижен и не е взета предвид установения от Националния статистически институт и Министерството на труда и социалната политика минимален стандарт за издръжка на живот; издръжката следва да се присъди не от влизането на решението в сила, защото родителите не са живели заедно, нито са били в брак, поради което бащата никога не е изпълнявал задължението си да издържа детето и издръжката се дължи и една година преди предявяването на иска; съдът е пропуснал да се произнесе за дължимите лихви. В изложението се сочи, че на разглеждане подлежи същественият материалноправен въпрос установеният със съдебно решение баща дължи ли издръжка за минало време – една година преди завеждането на делото и се сочи решение № 1* по гр.д. № 539 по описа на ІІ ГО за 1975 г. и същественият материалноправен въпрос във всички случаи на присъдена служебно издръжка ли се присъжда служебно и лихва, като се сочи Постановление № 5 на Пленума на ВС от 1970 г.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че необходимата за единадесетгодишното дете на страните месечна издръжка е в размер на 180 лева, от които 60 лева дължими от бащата и остатъкът от майката, тъй като бащата има задължение за издръжка към други лица, а майката получавала и по-високо възнаграждение; издръжка за минало време не била дължима, защото не е било налице основание за това, тъй като правопораждащият факт е решението на съда, с което ответникът е признат за баща на детето; по отношение на лихвата мотиви не се излагат.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане в частта му по отношение на издръжката за минало време по реда на чл. 87 от Семейния кодекс, но в останалата обжалвана част не са налице условията на закона за допускане на атакуваното решение до касационен контрол. По отношение на размера на издръжката касаторът не е формулирал какъвто и да е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а сочи само доводи за неправилността на решението, поради което съдът не може да допусне решението до касация в тази му част. Не следва да бъде допускано до касационен контрол решението и в частта му, с която не са присъдени дължимите лихви върху присъдената издръжка. Въпросът за присъждането на лихвата не е спорен, но касаторът е могъл да поиска отстраняването на посочения недостатък на решението на първостепенния съд по реда на чл. 193 от ГПК (отм.), а ако това е било сторено с въззивната жалба (в случая подобен порок не е визиран във въззивната жалба) съдът е могъл да изпрати делото за отстраняване на недостатъка на първоинстанционното решение. Посоченият недостатък на въззивното решение, а и на първоинстанционното такова, не може да се отстрани по реда на касационния контрол.
Основателно е искането за допускане до касация на решението в частта му, с която е отхвърлен иска по реда на чл. 87 от Семейния кодекс. Според представеното решение на Върховния съд, издръжка се дължи от момента на раждането, поради което тя може да се търси и за минал период преди завеждането на иска за произход. При противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Такса за касационното разглеждане не се дължи от касатора.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 240 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 408 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 90 от 21 май 2008 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. по отношение на иска за издръжка за сумата над 60 лева до претендирания размер от 80 лева и за лихвата върху присъдената издръжка.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 240 от 1 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 408 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 90 от 21 май 2008 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г. по отношение на иска за издръжка за минало време по реда на чл. 87 от Семейния кодекс – едногодишен период преди завеждането на иска.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: