1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
ГР. С., 14.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №964/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №42/09 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е унищожен на осн. чл.31 от ЗЗД договорът за продажба на апартамент, сключен с нот. акт №26/01 г. между ищеца В. Х. /починал и заместен в процеса от наследника Е. Х./ и първоначалния ответник М. С. / заместен в процеса от касатора като частен правоприемник на имота по последващ договор за продажбата му/. На осн. чл.431, ал.2 от ГПК, отм. е отменен нот. акт за унищожената продажба №26/01 г. Отхвърлени са насрещните искове на касатора по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за ревандикиране на имота и за обезщетение за ползването му без основание от страна на ищеца по първоначалния иск за процесния период.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
В срока за отговор е постъпила и насрещна касационна жалба от Н. К., пълномощник на Е. Х., срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът му по чл.26 от ЗЗД – за признаване нищожността на процесната продажба, поради липса на съгласие на продавача.
За допускане на обжалването касаторът Д. се позовава на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК.
Поставя като решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по т.1 и противоречиво решаван от съдилищата – т.2 въпроса: подлежи ли на отмяна по чл.431, ал.2 от ГПК обективиращия унищожената продажба нот. акт. Въпросът е без значение за спора, защото касаторът като последващ приобретател на имота, черпи права не от отменения с въззивното решение нот. акт / като предписана от закона форма на сделките с недвижим имот/, а от оформената с него прехвърлителна сделка, която е унищожена, без това да се оспорва с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Затова противоречивото решаване на поставения въпрос от съдилищата с решения по реда на ГПК, отм., както и в практиката по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №777/09 г. и по гр.д. №446/09 г. на първо г.о. на ВКС, не обосновава допускане на обжалването по настоящото дело.
К. поставя като противоречиво решаван от съдилищата в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК и процесуалният въпрос: допустимо ли е изготвянето на нова тройна експертиза по единични въпроси, ако поискалата изготвянето страна не е оспорила заключението на първоначалната тройна експертиза. Представя за установяване на противоречието решение на Врачански ОС по гр.д. №847/08 г. Няма данни обаче то да е влязло в сила, за да обоснове осн. по т.2 / ТР №1/19.02.10 г. /. Освен това въпросът за допускането на нови доказателства / вкл. експертиза/ пред инстанциите по същество в производство по ГПК, отм. – каквото е въззивното в случая, е решен с ТР №1/01 г.
Последният въпрос в изложението на касатора е: има ли право при формиране на вътрешното си убеждения съдебният състав да приеме, че формулировката на заключението на съдебните експерти съдържаща елементи на несигурност се дължи на презастраховане на вещите лица, с оглед наказателната отговорност, която носят и по този начин да промени изцяло смисъла и значението на експертизата. Макар поставен в контекста на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпросът и изложението към него всъщност са довод за необоснованост на изводи на АС по съществото на спора. Необосноваността е осн. по чл.281, т.3 от ГПК , което ВКС не разглежда в това производство. Значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е обосновано откъм специфичната цел и съдържание на това основание – нов, неясен, непълен или противоречив закон, липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика по въпроса – ТР №1/10 г..
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по първоначалната касационна жалба. Затова не се разглежда и насрещната жалба – чл.287, ал.4 от ГПК, и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №42/09 г. от 23.11.10 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: