О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
С. 14.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1038 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано въз основа на подадената касационна жалба от В. П. В. и К. В. В.-двамата от [населено място], чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно решение № 34 от 25.02.2011г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2011г.на Апелативен съд В.,с което е отменено решение № 186 от 14.04.2010г. по гр.д.№ 520 по описа за 2008г./поправено с решение № 485 от 15.11.10г./ на Окръжен съд Добрич и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от В. П. В. и К. В. В. против Красимир Ж. С. и Р. Ж. С. иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС,за заплащане на сумата от 50 555лв.,представляваща съразмерна на съсобствената част от добитите от ответниците ползи от отдаване под наем на съсобствената вещ за периода 1.04.04г.-30.06.08г., ведно със законната лихва,считано от 7.07.08г.като неоснователен и са присъдени следващите се разноски.
За да счете иска за неоснователен,въззивният съд се е мотивирал с липса на доказателства ответниците да са получавали „ползи”от общата вещ.Приел е за установено,че в процесния имот/представляващ търговски център/ е извършвана търговска дейност първо от [фирма],а впоследствие от [фирма],но е счел за недоказано че именно ответниците са извличали конкретен добив от този имот. Посочил е,че това е така,защото [фирма]/който не е различен правен субект от физическото лице/ не е представил счетоводни документи,установяващи реализирани от обекта приходи,а [фирма], представлявано от Красимир С. като юридическо лице е различен правен субект от физическото лице Красимир С..
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да се произнесе след преценка на всички ангажирани по делото доказателства и по следните три материално-правни въпроса: 1. когато общата вещ се ползва само от един от съсобствениците – дължи ли той обезщетение на останалите на основание чл.30 ал.3 от ЗС и как следва да се определи размера на ползите,от които неползващия съсобственик е лишен,когато съсобственикът-физическо лице е ползвал имота не за лични нужди,а за развиване на търговска дейност/в това число като ЕТ и чрез собствено Е./ и липсват доказателства за конкретния размер на реализирания доход, 2. има ли значение за приложението на чл.30 ал.3 от ЗС дали ползващия съсобственик е развивал търговска дейност лично или като ЕТ и чрез собствено Е.,щом като чрез тях е реализирал доход /чрез сключен договор за наем с трето лице и 3.как следва да се извърши оценката на ползите, от които са лишени неползващите съсобственици. Позовава се на постанови решения на ВКС без задължителен характер и определения по чл.288 от ГПК./Решенията на БОС и В. съдът не обсъжда,защото те не съдържат отбелязване,че са влезли в сила/.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват и допустимостта,и основателността й
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, защото са свързани с решаващите мотиви на съда и съставляват годно общо основание за допустимост.По първия поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване,защото задължението на съда да се произнесе след преценка на всички ангажирани по делото доказателства е установено в чл.235 и чл.236 от ГПК/чл.187 и чл.188 от ГПК-отм./По този въпрос в практиката няма спор,тя е единна и въззивният съд се е съобразил с нея при постановяване на акта си.
Касационно обжалване следва да се допусне,на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,по поставените материалноправни въпроси,тъй като е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по тях и това- в цитираните решения на ВКС. Съгласно последните – когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един от съсобствениците и той е получавал наем – съсобственикът който не е страна по наемното правоотношение има предвидено в чл.30 ал.3 от ЗС вземане за част от реализирания граждански плод/решение №1307 от 18.12.08г.по гр.д.№ 5897/07г.на ІІ г.о./, за присъждане на обезщетението по чл.30 ал.3 от ЗС е достатъчно съсобственик да не е допускан в съсобствения имот,по причина,че този имот е бил отдаван под наем/държан/от трето лице /решение № 359 от 8.05.09г.по гр.д.№ 5501/07г.на ІІІ г.о./
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 25.02.2011г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2011г.на Апелативен съд В..
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 1 011лв. /хиляда и единадесет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане по същество на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: