2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
гр. София, 19.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 611 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. Б. срещу решение № 11/07.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 532/2011 г. на Смоленския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 226/03.11.2011 г. по гр. дело № 184/2011 г. на Девинския районен съд – в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу П. П. Г. искове за връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, на следните суми: сумата 3 500 лв., предоставена лично на ответницата за закупуване на апартамент, както и на суми в общ размер 9 700 лв., изтеглени от предоставена на ответницата дебитна карта на ищеца, както следва: на 30.12.2008 г. – 100 лв., през 2009 г. – 4 800 лв., през 2010 г. – 4 700 лв. и през периода 03.01.2011 г. – 20.01.2011 г. – 100 лв.
Ответницата П. П. Г. не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта й по иска за връщане на сумата 3 500 лв., предоставена лично на ответницата за закупуване на апартамент. Цената на този иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв., поради което, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по този иск. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане в тази й част, а производството по настоящото касационно дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати – в частта му по този иск.
В останалата й част – по иска за връщане на сумите в общ размер 9 700 лв., изтеглени от предоставена на ответницата дебитна карта на ищеца – касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, като в тази му част, обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена над 5 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя (наименовано „допълнителна касационна жалба”), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – по отношение посочената по-горе подлежаща на обжалване част от въззивното решение по иска за връщане на сумата 9 700 лв., е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос: следва ли да се ангажира отговорността на ответницата за връщане на изтеглените от пълнолетната й дъщеря суми от дебитната карта на ищеца, която последният е предоставил на ответницата по време на прекратеното впоследствие фактическо съпружеско съжителство между тях, а ответницата от своя страна я е предоставила на дъщеря си. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да излага аргументи в тази насока.
За да отхвърли иска на касатора за връщане от ответницата на сумите в общ размер 9 700 лв., въззивният съд, след обсъждане и преценка на доказателствата по делото е приел, че касаторът-ищец е предоставил дебитната си карта за теглене на тези суми, не на ответницата, а на пълнолетната й дъщеря, която е теглила сумите – по 100 лв. седмично – за издръжката си като студентка в [населено място], и за която касаторът, въпреки че не й е бил баща, се е грижил и й е давал и пари в брой по време на фактическото си съжителство с ответницата. С оглед на това и при липсата на доказателства по делото самата ответница да е теглила процесните суми, окръжният съд е приел, че са налице отношения между касатора-ищец и пълнолетната дъщеря на ответницата, а не между страните по делото, поради което искът срещу ответницата е неоснователен.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение и да е обусловил правните изводи на съда.
В случая, видно от изложеното по-горе, изведеният от страна на касатора материалноправен въпрос, изхождащ от постановката, че процесната дебитна карта била предоставена от ищеца на ответницата, а последната от своя страна я предоставила на пълнолетната си дъщеря (които обстоятелства не са установени по делото), не е бил предмет на разрешаване в обжалваното решение на въззивния съд и не е обуславящ правните му изводи за отхвърлянето на иска за сумите в общ размер 9 700 лв., респ. този правен въпрос не е и от значение за изхода на спора по делото. С оглед на това, той не представлява и общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по този иск.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. П. Б. срещу решение № 11/07.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 532/2011 г. на Смоленския окръжен съд – в частта по иска за връщане на сумата 3 500 лв., предоставена лично на ответницата за закупуване на апартамент; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 611/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта по този иск;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 11/07.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 532/2011 г. на Смоленския окръжен съд – в останалата част – по иска за връщане на сумите в общ размер 9 700 лв., изтеглени от предоставена на ответницата дебитна карта на ищеца, както следва: на 30.12.2008 г. – 100 лв., през 2009 г. – 4 800 лв., през 2010 г. – 4 700 лв. и през периода 03.01.2011 г. – 20.01.2011 г. – 100 лв.
Определението – в преграждащата част по иска за сумата 3 500 лв. – подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.