О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
София, 05.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1555 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., от с. Ц., община С., срещу въззивно решение от 22.04.2009 г. по гр.д. № 2913 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” г.о., с което е оставено в сила решение от 16.06.2008 г. по гр.д. № 28286 /2006 г. на СРС, 58 с-в., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Х” АД обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ – обезщетения за претърпени вреди от професионално заболяване.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, при което въззивният съд приел, че ищецът не е доказал правоприемство между неговите бивши работодатели и ответника.
Жалбоподателят излага следните основания за допускане на касационно обжалване : съдът е направил извод за липса на правоприемство, въпреки отразеното такова в протокола на НОИ и така е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1978 /01.12.2005 г. по гр.д. № 1507 /2003 г. на ВКС; въззивният съд е направил извод за липса на правоприемство при действието на ГПК (от.) без да му укаже (на ищеца – жалбоподател в настоящото производство), че липсата на доказателства за това представлява нередовност на исковата молба, която следва да отстрани, за различното разрешаване на процесуалния въпрос жалбоподателят не сочи практика.
Ответникът по жалбата „Х” АД не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство по всеки от исковете е над 1,000 лева.
За да отхвърли исковете, въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел, че при оспорване от страна на ответника, ищецът не е доказал пълно и главно с преки писмени доказателства и официални документи, каквито не са представени, наличие на правоприемство между ответника и предишния си работодател СТЗ „В. Коларов”. Такова правоприемство не е отразено в удостоверението по регистрацията на ответника, който е вписан в търговския регистър едва през 1991 г. Съдът е приел също, че изявлението на ответника, че е един от правоприемниците на СТЗ „В. Коларов”, което е в противоречие с цялостната му защитна позиция на оспорване на правоприемство и подкрепата от косвени доказателства – ЕР на ТЕЛК и протокол на НОИ – СУ „СО”, които отразяват дадени от ответника сведения, са само косвени доказателства за наличие на правоприемство.
Следователно действително въззивният съд е основал решението си на повдигнатия въпрос за липсата на правоприемство между С. Коларов”, в който ищецът е работил и вписания по-късно в търговския регистър ответник.
Но въпросът не е решен в противоречие с приетото в посоченото съдебно решение на ВКС, според мотивите на което създаденият с Наредба за реда, съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести административен ред за потвърждаване на професионални болести изключва установяването им по съдебен ред в исковото производство по трудов спор, като в частност е обсъждано единствено необжалвано по административен ред ЕР на ТЕЛК, с което се отрича причинна връзка, за да се направи извод, че когато е пропусната възможността за обжалването по чл.13 от цитираната Наредба и то влезе в сила, отречената от него причинна връзка не може по-късно да се установява в съдебен спор по трудово дело. В мотивите на това решение не е обсъждан нито въпрос за правоприемство, нито протокол на НОИ, съставен по чл.6 от цитираната наредба или по чл..61 от КСО, какъвто е представен по делото.
Жалбоподателят не е посочил наличие на някоя от трите предпоставки, визирани в т.т.1-3 на чл.280 ГПК за повдигнатия от него процесуален въпрос. Само за пълнота следва да се отбележи, че липсата на доказателства за правоприемство между (твърдян) предишен работодател на ищеца (преди предявяване на исковете) и ответника не се отразява на редовността на исковата молба, а на основателността на исковете, за което съдът не е имал правомощия да дава указания.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 22.04.2009 г. по гр.д. № 2913 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.