О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1345
София, 08. 12. 2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на седми декември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 995/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Ю. И. Г., чрез пълномощника си Д. Г. М. е подала касационна жалба срещу решение № 73 от 7.04.2009 г. по гр.д. № 86 от 2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което се отменя решение № 240 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 505 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд и се отхвърлят предявените от касаторката срещу “А” А. , гр. В. обективно съединени искове по чл.31, ал.2 ЗС и по чл.86 ЗЗД. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. Прави се искане за уважаване на двата обективно съединени иска по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 30.04.2003 г. до 30.04.2008 г. в размер на 30 366,16 лева и по чл.86 ЗС за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата в размер на 21 336, 81 лв.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.2 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално- правен и процесуален въпрос , който е относим към изхода на делото , а именно стабилитета на индивидуалния административен акт, с който се признава право на съсобственост върху терена като обезщетение за одържавен имот и възможността с възражение на ответника и по пътя на косвеният съдебен контрол да бъде установено неговата неправилност –“унищожаемост” по смисъла на АПК. Представят се противоречиви решения на два състава на Върховния касационен съд.
Ответника “А“А” е представило отговор по касационната жалба , в който се посочва , че въпроса за правната природа на индивидуалния административен акт и възможността неговата законосъобразност да бъде проконтролирана по пътя на възражението в общия исков процес е решен в съответствие с даденото нормативно тълкуване от ВКС в Тълкувателно решение №6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Ю. И. Г. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.2 от ГПК.
Великотърновския апелативен съд е отхвърлил предявените два обективно съединени иска от Ю. И. Г., чрез пълномощника си Д. Г. М. срещу “А” А. , гр. В. от които първият за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 30.04.2003 г. до 30.04.2008 г. в размер на 30 366,16 лева и по чл.86 ЗС за признаване на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 21 336, 81 лв. защото е намерил, че ищцата молителка не е установила по пътя на пълното и главно доказване че е собственик на 14643/100 идеални части от УПИ * от кв.163а по плана на гр. В. на собствено основание . Този извод е направил след като е обсъдил правната характеристика на заповедта по чл.6 ЗОСОИ и изрично е посочил, че искане по чл.2, ал.1 от ЗОСОИ е направено от наследниците на Д. Л. К. и е признато пак в тяхна полза , а ищцата Ю. И. Г. не е негов наследник , тъй като е била пълно осиновена от други родители. В този смисъл е подчертал, че Г. не е предявила собствени права за обезщетение в т.ч. и твърдяните в касационната жалба права на акционер в отчужденото по ЗНЧИМП/ред.1947 г. / на железолеярна фабрика “Я”, гр. В.. Обяснено е , че Заповед № Р* от 26.09.1998 г. на Министъра на промишлеността е правилна, но отправеното допълнително писмо вх. № 9* от 2.08.1999 г. е неправилно защото там като наследник със собствена квота е включена касаторката, която няма наследствени права по закон . Второто основание за отхвърляне на иска Апелативния иск е намерил в обстоятелството, че покойната Д. Б. е направила завет , а не универсално завещание в полза на своята сестра Г, поради което последната не наследява и нейните облигационни вземания, а само правото й на собственост върху идеалните части от терена. Освен това следва да се зачете само писменото поискване отправено до ответника е от Д. Б. , която е носител на правото на съсобственост , а не това от ищцата , която не й е наследник по съребрена линия , нито наследник на своя баща предвид пълното й осиновяване.
В изложението по чл.280, ал.1, т.2 ГПК жалбоподателя навежда съображения за противоречива практика на Върховния касационен съд по поставените два въпроса като едно от противопоставените решения е произнесено преди Тълкувателно решение № 6 на ОСГК и ТК на ВКС с което е дадено задължително нормативно тълкуване по тези правни въпроси. Това решение не може да послужи като доказателство за противоречива практика , поради което не се установява хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не се налага разглеждане на касираното решение по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , тъй като уредбата предпоставя факултативно касационно обжалване с цел обобщаване на практиката по правоприлагането, каквото вече е сторено с цитираното решение. Решението не следва да се допусне до касационна проверка предвид липсата на изискванията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 73 от 7.04.2009 г. по гр.д. № 86 от 2009 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на Ю. И. Г. при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: