О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
София 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1297/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от гр. в. Търново, подадена от пълномощника му адв. Ф, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 189 от 11.06.2009г. по в.гр.д. № 312/2009г. с което е отменено решение № 880/23.12.2008г. по гр.д. № 1134/2007г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от П. И. П. срещу С. М. Й. иск по чл. 45 ЗЗД и с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответникът по жалбата С. М. Й. от гр. В. Търново в представения по реда на чл.287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Н моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е приел, че извършеното от ответника деяние не е противоправно. Претенцията е основана на твърдения, че с отправен сигнал № 204 от 11.05.2005г. от ответника в качеството му на управител на „Електроразпределение” ЕАД клон В. Търново до директора на РДВР – В- Търново, чийто служител е бил П. И. , на ищеца са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психични преживявания поради незаконното му уволнение, оставането му без работа, омаскаряването му пред обществото, създаване на чувство за несигурност за ищеца и семейството му, неоснователно оскърбяване и оклеветяване, унижения във връзка с проведената проверка по повод същия сигнал. Въззивният съд е приел, че извършеното от ответника – изпращане на сигнал относно поведението на ищеца към служители на дружеството по повод смяната на електромер, е в изпълнение на задълженията му като управител на предприятието към работещите в него служители. Сигналът е подаден по повод оплакване на засегнати от поведението на ищеца служители и възпроизвежда техните възприятия, установени и от разпита им като свидетели. Изпращането на сигнала е била необходима и адекватна реакция в изпълнение на задълженията на управителя на дружеството, при наличието на поведение, разстройващо работата на служителите. Липсата на един от елементите на непозволеното увреждане – противоправността, е достатъчно, за да се приеме, че такова не е налице. За пълнота на изложението на следващо място съдът е изложил мотиви, че не е налице и причинна връзка между действията на ответника и претендираните за обезщетяване вреди, тъй като притесненията на ищеца са следствие на констатациите на проверката в РДВР и последвалото уволнение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят П. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие със задължителна практика на ВКС и решения на същия съд по конкретни спорове по въпроса за елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прилага ППВС № 4/1968г., ППВС № 7/1959г. и решения № 2/1965г. по гр.д. № 2133/64г. на ВС, І г.о., № 102/1995г. по гр.д. № 649/94г. на І н.о. ВС и № 11/1994г. по гр.д. № 4900/1993г. на ВС ІІІ г.о. В първите две от посочените решения на отделни състави на ВС е изразено становище относно необходимостта да се установи причинната връзка между деянието и настъпилата вреда, а в последното, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, а не избирателно да формира убеждението си само върху част от тях.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора задължителна съдебна практика по посочения по-горе материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Напротив, съгласно приетото в посочените постановления въззивният съд е изследвал дали са налице всички кумулативно дадени елементи на деликта, един от които е противоправност на извършеното от ответника деяние.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика на съдилищата по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Както бе посочено приложените решение са по въпроса за необходимостта от установяване на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, а решаващият мотив на съда за неоснователност на претенцията е липса на противоправност на деянието. Причинната връзка между негативните преживявания на ищеца и действията на ответника съдът е обсъдил като допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията, въз основа на твърденията в исковата молба за претърпени страдания от последвалото незаконно уволнение, омаскаряване пред обществото, създаване на чувство за несигурност за бъдещето за ищеца и семейството му, продължително водене на дела. Въпросът за причинната връзка не е от решаващо значение за изхода на делото, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Макар и в изложението да не се сочи процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ за допускане на касационно обжалване, предвид приложената съдебна практика следва да се отбележи, че въззивният съд е извършил изключително обстоен и задълбочен анализ на всички, събрани по правилата на ГПК доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 189 от 11.06.2009г. по в.гр.д. № 312/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: