О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
София 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1396/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. С. от с. В., Община С., приподписана от пълномощника му адв. В. Т. , срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 165 от 09.06.2009г. по в.гр.д. № 263/2009г. и решение № 229 от 09.07.2009г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е потвърдено решение № 208 от 10.03.2009г. по гр.д. № 4679/2008г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от И. М. против Професионална гимназия по е. и електроника „М. Кюри” гр. С..
Ответникът по жалбата ПГЕЕ „М” гр. С. в представения по реда на чл.287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника адв. М моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че в ответното училище е извършено реално съкращаване на щата за заеманата от И. М. длъжност ”учител теоретично обучение по Електротехника” и законосъобразен подбор. Приел е за установено, че съкращаването на щата е извършено по надлежния ред, утвърдено е на 28.11.2008г. от началника на Инспектората по образование – Сливен, като промените са отразени и в Списък Образец 1. Относно подбора е приел, че в него са били включени и лица, изпълняващи други длъжности – преподавател по микропроцесорна техника и практика и преподавател по компютърна техника и технология. Въз основа на представени по делото писмени доказателства е приел, че подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ като на работа са останали лица, които работят по-добре. Директорът на училището е спазил установените в чл. 329 КТ критерии и при еднаква професионална квалификация е взел предвид нивото на изпълнение на работата съобразно констатациите на назначената за извършване на подбора комисия и резултатите от оценяването по програма „Диференцирано заплащане”, както и наложеното дисциплинарно наказание на ищеца.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят И. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практика на ВКС по конкретни спорове по въпросите за наличието на валидно извършено съкращаване на щата, по прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ, по въпроса за предварителната синдикална закрила по чл. 10 КТД за отрасъл Средно образование, по въпроса за доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прилага копия от решения на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че поставените от жалбоподателя въпроси са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с приложената практика на ВКС, следователно не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
1. По въпроса за наличието на валидно извършено съкращаване на щата жалбоподателят се позовава на решение № 1978/2006г. по гр.д. № 615/2004г. на ВКС, ІІІ г.о. с което е прието, че без да е налице утвърден от началника на инспектората по образование след съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджетни кредити Списък Образец 1, директорът на училището няма право да извършва уволнения на учители поради съкращаване на щата. В случая по делото е представено освен новото щатно разписание и Списък Образец 1 с извършените промени, съгласуван с началника на Инспектората по образование, удостоверено по надлежния ред с подпис и печат на инспектората.
2. Относно прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ към изложението са приложени решения на ВКС, с които е прието, че подборът следва да се извърши по критериите по посочената разпоредба и включването сред тях на закрилата по чл. 333 КТ е незаконосъобразно /решение № 1*7г. по гр.д. № 1158/2004г. на ВКС, ІІІ г.о./. Действително ВКС трайно приема, че изключването от подбора на лица, закриляни с предварителна закрила по някоя от хипотезите на чл. 333 КТ опорочава подбора, тъй като превръща закрилата от относителна в абсолютна. Вярно е също така, че в изготвената от работодателя таблица е посочена и графа „Закрила по чл. 333 КТ”. По отношение на жалбоподателя обаче това обстоятелство не се е отразило на законността на подбора, тъй като между петимата служители, заемали същата длъжност, които задължително трябва да участват в подбора, няма лице, закриляно с предварителна закрила по чл. 333 КТ. По отношение на И. С. в тази графа е отбелязано „бременна”, но следва да се има предвид, че състоянието на бременност е основание за абсолютна закрила при уволнение на основание съкращаване на щата. Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена само на някое от изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 КТ основания, сред които не е това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Поради различната фактическа обстановка по посоченото решение /видно от мотивите в този случай закрилата не е била абсолютна/ и по настоящото дело, приложената съдебна практика не обосновава противоречива практика. Макар и работодателят в случая да е включил и допълнителни критерии –здравословно състояние, придобито право на пълна пенсия за изслужено време и възраст и тежко семейно и материално положение, при подбора между петимата служители, заемали длъжността ”учител теоретично обучение по Електротехника” те не са приложени.
3. Поставеният в изложението въпрос за синдикална закрила по чл. 10 от КТД за отрасъл Средно образование не е въведен в спора с исковата молба и не е бил предмет на разглеждане от съдилищата в двете инстанции, поради което въпросът не е от значение за решаване на спора.
4. Въпросът за доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е решен от въззивния съд съобразно закона и съдебната практика. В определението от 05.02.2009г. Сливенският районен съд е указал на ответника, че тежестта за доказване на реалното съкращаване на щата, влизането в сила на щатното разписание и извършването на подбор по критериите по чл. 329 КТ е на работодателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 165 от 09.06.2009г. по в.гр.д. № 263/2009г. и решение № 229 от 09.07.2009г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: