О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1349
София 06.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1317 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Лорден финанс С. А.”АД гр. П.,чрез процесуалния му представител-адвокат Х. против въззивно решение № 168 от 24.06.2009г.по в.гр.д. № 476 по описа за 2009г. на Пловдивския апелативен съд,с което е отменено решение № 109 от 28.04.2006г. по гр.д. № 462/2004г.на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено друго,с което е осъден „Лорден финанс С. А.”АД да заплати на община П. сумата от 15 030лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване без правно основание на терени,публична общинска собственост,както следва:1.терен от 25 кв.-м.на ул.”Мария Луиза”и бел.”Източен”, 2.терен от 25 кв.м.на бул.”Шести септември”,3. терен от 49 кв.м.на ул.”Капитан Райчо”,4.терен от 49 кв.м.пред кино „Космос”на бул. ”. и 5. терен от 49 кв.м.в западната част на подлез”Археологически”,заедно със законната лихва,считано от 9.07.04г.до окончателното й плащане,сумата от 160лв. разноски и 640.60в.-юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- във връзка с поставения въпрос за наличието на правно основание,на което той ползва процесните терени,за които няма спор,че са публична общинска собственост. Като такова сочи-наличието на предоставен им градоустройствен статут по §17 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Позовава се и на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като прилага: решение № 143 от 30.01.1956г.по гр.д. № 483/56г.на І г.о., решение № 304/1996г.на 5-членен състав, решение № 1* от 11.07.1995г.по гр.д. № 2372/94г.на V г.о., решение № 1820а/1995г. на ІV г.о., решение № 737 от 9.07.1956г.по гр.д. № 4080/56г.на ІІг.о.и решение № 38 от 11.04.2007г.по т.д. № 791/06г.на ІІ т.о.,Отделно излага и доводи за неправилност на постановения съдебен акт,поради допуснато нарушение на закона, изразяващо се в несъобразяване с приети по делото доказателства- решение № 4* взето с Протокол № 16 от 18.09.2003г.на общински съвет П. ,със допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно сумата от 1 742.96лв., заплатена на община П. и с отразеното в констативен протокол от 18.03.2003г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
За да отмени решението на районния съд, въззивният е приел,че са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД,тъй като по делото е установено,че процесните павилиони,които се ползвани от ответника през процесния период – са били поставени върху терени,които са публична общинска собственост без да е налице правно основание за това/,като не са сключвани договори за наем.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за наличието на правно основание за ползване на процесните терени – е от значение за изхода на делото. Същият обаче нито е разрешен от въззивня съд в противоречие с практиката на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата,по следните съображения:
Градоустройственият статут по §17 ал.1 от ПЗР на ЗУТ,на който се позовава касатора осигурява възможност за запазване на строежите с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство/каквито са процесните/върху земя-общинска собственост-до реализиране на строежите, предвидени с действащия подробен устройствен план,но сам по себе си не представлява годно правно основание за ползване по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Предвидената в §17 ал.2 от ПЗР на ЗУТ процедура изисква след установяването на траен устройствен статут – на собствениците на съществуващите строежи– да им бъде учредено право на строеж при условията и по реда на Закона за общинската собственост, което вече би им осигурило правното основание,въз основа на което да ползват чуждия терен. В случая по делото не са представени заповеди за отстъпено право на строеж за общинските терени,върху които са изградени процесните пет павилиона,като не се е твърди,че такива са били издадени./Видно от касационната жалба-касаторът се позовава само на решение, взето с Протокол № 16 от 18.09.2003г.на общински съвет П. ,за предоставяне на траен градоустройствен статут/. Обратно-установеното по делото,че два от павилионите/към настоящия момент/ са съборени и не съществуват-е потвърждение на извода за липса на предоставено право на строеж в полза на ответника.
При липса на установено основание, на което ответникът да ползва общинския терен,върху който са изградени процесните пет постройки – е безспорно,че е налице неоснователно обогатяване за сметка на собственика на терена. За последния е налице обедняване,което следва да бъде обезщетено. По тези въпроси е налице богата съдебна практика/включително и решенията,които са посочени от касатора/и не се налага отстраняване на противоречие /което се разбира под точно прилагане на закона/ не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
Изложените доводи за неправилност на постановения съдебен акт-не следва да бъдат обсъждани,защото неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 24.06.2009г.по в.гр.д. № 476 по описа за 2009г. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.