4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 02.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5651 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. П. срещу решение № 1493 от 27.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1090 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 695 от 12.2.2015 г. по гр. д. № 2971 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, ХХ състав, за признаване за установено на основание чл.439 от ГПК, че В. Ц. П. не дължи на И. В. П. 14 380,64 лв. издръжка за периода от 10.07.2009 г. до юли 2013 г. и 4 390,62 лв. законна лихва върху главницата.
Касаторът И. В. П. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Периодичните плащания, започнали преди приключване на съдебното дирене, представляват ли новонастъпил факт?
2. Извършени подаръци преди приключване на съдебното дирене представляват ли погасяване на задължението за издръжка и новонастъпил факт ли са?
3. Следва ли да се счита, че плащане на издръжка по решение, постановено в САЩ през 2008г.-преди завеждане на иск за развод, респективно определяне на издръжка от българския съд, е изпълнение на задължението по издадения от Варненския районен съд изпълнителен лист?
4. Следвало ли е Варненският районен съд да образува дело за развод и да се произнесе по размера на издръжката, след като е бил сезиран, че в САЩ е налице висящо производство за развод между същите страни и е определена издръжка, решението за която е влязло в сила преди завеждане на иска в български съд?
5.Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да изплаща такава и който не е упражнявал родителски права и не е отглеждал малолетното си дете?
6. За задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на Първо Г.О. на ВКС.
Ответникът по жалбата В. Ц. П. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за присъждане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. Ц. П. е бил осъден от съда в САЩ и е заплащал издръжка на непълнолетната си дъщеря през И. В. П. в размер на 586 щатски долара с начална дата 5.11.2007 г. През 2009 г. бащата е подал във Варненския районен съд искова молба за развод, по която е постановено решение № 1075 от 19.3.2012 г. по гр.д.№7272 по описа за 2009 г. на Варненския районен съд, осемнадесети състав, с което родителските права са предоставени на майката а ищецът е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на триста лева, считано от 10.7.2009 г. След влизане в сила на решението на Варненския районен съд И. П. се е снабдила с изпълнителен лист, образувано е било изпълнително производство, което е принудило ищеца да заведе иск по чл.439 от ГПК, че не дължи присъдената сума за издръжка в размер на 14 400 лв. за периода от 10.07.2009 г. до 8.07.2013 г. и 4 390,62 лв. законна лихва, тъй като е заплатил издръжката в САЩ. Варненският районен съд е уважил предявените искове за недължимост на сумите, а Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите си въззивният съд е констатирал, че след 17.02.2012 г., когато е проведено последното публично съдебно заседание на българския съд, който е присъдил издръжката от 300 лв., ищецът е продължил да заплаща по 622 щатски долара месечно на непълнолетната си дъщеря до 30 октомври 2013 г. Взел е предвид, че размерът на платените суми надвишава дължимите по издадения срещу него изпълнителен лист, поради което е счел, че предявените искове са основателни. При тези мотиви на въззивния съд и с оглед очертания предмет на спора четвъртият и петият въпрос на касатора са неотносими към делото, тъй като касаят други производства-исковото производство за развод и изпълнителното производство за вземането за издръжка. Първият и третият въпрос изразяват възражението на касатора, че искът е недопустим, тъй като не се основава на новонастъпили факти. Това възражение обаче почива на погрешно тълкуване на исковата молба. Фактите, на които ищецът е основал исковете си, не е решението на американския съд и плащанията преди това, а плащането на издръжка след последното публично съдебно заседание на българския съд-17.02.2012 г. Безспорно издължаването на вземането, настъпило след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на вземането. Именно установяването на тези плащания е било достатъчно обстоятелство, необходимо за уважаването на исковете. Затова следва да се приеме, че въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, поради което и по шестия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Вторият въпрос на касатора е свързан с допълнителния довод на въззивния съд, според който дадените от бащата подаръци показват желанието му да изпълнява родителските си задължения. Този довод не е решаващ за изхода на спора, поради което вторият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1493 от 27.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1090 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. В. П.-[ЕГН], да заплати на В. Ц. П.-[ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: