ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
София, 20.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №175/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.1 ГПК.
С решение №202/17.7.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. Великотърновския апелативен съд е осъдил [фирма] – В. Т., да заплати на Я. Д. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 4966,44 лева. Със същото решение Я. Д. Д. е осъдена да заплати на И. п.“ Е. – В. Т., деловодни разноски за същата инстанция в размер на 6983,69 лева.
С решение №242/24.9.2014 г. по същото дело, по молба на Я. Д. Д., въззивната инстанция е оставила без уважение молба, като е приела, че същата е неоснователна, а възражението за прихващане не може да се направи, тъй като активното вземане не е ликвидно и изискуемо, т.е. да е установено по основание и размер и да е настъпил падеж.
Срещу решението на въззивната инстанция е подаде частна жалба, вх.№5047/28.11.2014 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност, и се сочи че е било искано присъждане на разноски по компенсация, а не е било направено възражение за прихващане. Моли се за присъждане на разноски на ищцата, съответно 7042,42 лева за първа инстанция и 1337,11 лева за въззивната.
Ответникът по частната жалба [фирма] – В. Т., посредством процесуалния си представител – адв. С. М.,. Претендират се разноски за настоящото производство. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
Въззивната инстанция неправилно не е извършила прихващане между направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор. Съобразно него на ответника по исковата молба, който е обжалвал първоинстанционното решение в неговата цялост и е направил разноски в размер на 11036,12 лева, му се следва сумата 3630 лева, а на ищцата, при направени разноски в размер на 7400 лева, се следва сумата 4970 лева. При направено прихващане между двете суми, на ищцата следва да й се присъдят разноски в размер на 1340 лева.
Неоснователно е искането на ищцата за присъждане в нейна полза на разноски за първата инстанция в размер на 7042 лева. От първоинстанционното производство, след приключване на производството пред въззивната инстанция на нея са и останали присъдени разноски в размер на 10397 лева.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение №242/24.9.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата Я. Д. Д. по чл.248 ГПК, и решение №202/17.7.2014 г. по същото дело, в частта за разноските и вместо това, ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], да заплати на Я. Д. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1340/хиляда триста и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: