О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 26.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело № 482/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. К. И., чрез пълномощник адв. А. А. срещу разпореждане № 1684/20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 548/2017 г. на Апелативен съд-В. за връщане на подадената от него частна касационна жалба вх.№ 7354/19.12.2017 г. срещу определение № 685/30.11.2017 г. по същото дело.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно въззивният съд е върнал като недопустима подадената от него частна касационна жалба. Счита, че решението по гр. д. № 1484/2016 г. на Окръжен съд-Варна е неправилно и недопустимо и като такова подлежи на касационно обжалване. Твърди, че недопустимо е осъден да заплати разноски, при положение, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт и че неправилно не е намален техния размер.
Ответникът по частната жалба [фирма] в писмен отговор я оспорва .
ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото разпореждане.
Жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ с цена 2847,69 лв. за незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2012 година в размер на 1347,89 лв. и за месец юли 2012 година в размер на 1499,80 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в периода от 22.09.2012 г. до 28.07.2015 г. в размер на 458,88 лева. Окръжен съд-Варна с решение № 61/19.01.2017 г. по гр. д. № 1484/2016 г. е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните му части, с които са били отхвърлени: иска за неизплатено трудово възнаграждение , иска за обезщетението за забава за горницата над 5,13 лв. до претендирания размер от 458,88 лева и иска за обезщетението за забава за сумата от 398,97 лв. Присъдени са разноски за въззивното производство.
С решение № 503 / 31.03.2017 г. по същото дело въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 и чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение по съществото на спора и за изменението му в частта за разноските. С разпореждане № 8542 / 12.10.2017 г. е върната частната жалба вх. № 12371 / 02.05.2017 г. на жалбоподателя срещу това решение като недопустима по аргумент от чл. 248 ал. 3, изр. 2 ГПК, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е потвърдено с определение № 685/ 30.11.2017 г. по ч.гр.д. № 548/2017 г. на Апелативен съд-В..Срещу него е подадена частна касационна жалба вх. № 7354 / 19.12.2017 г. С обжалваното разпореждане тя е върната, като е прието , че е изчерпан инстанционният контрол и определение № 685 / 30.11.2017 г. не подлежи на обжалване. Посочено е, че по този въпрос е постановено определение № 436/25.09.2017 г. по гр.д.№ 3101/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Идентична е функционалната компетентност на ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са окончателни. Аналогично определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК също не подлежат на последващ контрол. Противното тълкуване би допуснало триинстанционност за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. С обжалваното разпореждане правилно е върната подадената частна касационна жалба като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт. Разпореждането за връщане е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция и с обжалването му пред съответния апелативен съд пътят на защита на жалбоподателя е изчерпан.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1684/20.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 548/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: