Определение №135 от 27.4.2018 по гр. дело №4609/4609 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

гр. София 27.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4609/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. „Т. – С.“ – [населено място], клон на [фирма] – [населено място], област Стара З., против решение № 246/14.07.2017 г.,постановено по гр.д.№ 1217/2017 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, г.о.,с което е потвърдено решение № 29/06.04.2017 г. по гр.д.№ 580/2016 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което са уважени предявените от И. А. А. против Р. „Т. – С.“ – [населено място], клон на [фирма] – [населено място], област Стара З., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 – т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Може ли съдът,като излезе от предмета на иска,очертан от ищеца,да разгледа невъведено основание за незаконност на уволнението във връзка с чл.8,ал.1 КТ и въз основа на това невъведено основание да постанови окончателния съдебен акт;2.Може ли това невъведено основание да повлияе върху преценката на съда за добросъвестно упражняване правата на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с уволнения на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ и представляват ли процесуално нарушение направените собствени изводи на съда,които не касаят релевантния период;3.При обуславяне преценката за законност на уволнението и при оборване добросъвестността на работодателя по пътя на пълно и главно доказване и установяване,че правната възможност по чл.328,ал.1,т.6 КТ вр.чл.8,ал.1 КТ може да е използвана целенасочено и при въведени доводи в исковата молба,кой следва да бъде релевантния период за спора и включва ли този период назначения на същата длъжност,настъпили след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца;4.Ако фактическия състав на чл.328,ал.1,т.6 КТ вр.чл.8,ал.1 КТ включва изследване на трудовото правоотношение с лице,назначено след уволнението на ищеца,в рамките на какъв период трябва да е изследването;5. Ако фактическия състав на чл.328,ал.1,т.6 КТ вр.чл.8,ал.1 КТ включва изследване на трудовото правоотношение с лице,назначено след уволнението на ищеца,от значение ли е в качеството на титуляр ли е последващото назначение. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с множество решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и решение на ОС-Стара Загора.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – И. А. А. , подаден чрез адв. Й. М. в качеството й на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение Окръжен съд – Стара Загора е приел,че въведените нови изисквания за образование за длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие са произволно въведени, единствено с оглед личността на ищеца и с цел прекратяване на неговото трудово правоотношение, поради което е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Позовавайки се на трайната съдебна практика,че когато промените са произволни и не са свързани с нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, уволнението е незаконно е приел,че в настоящия случай е установено, че управителят на ответното дружество чрез законово допустими средства е постигнал една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия договор с ищеца , което се явява злоупотреба с предоставеното му право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
С разпореждане от 25.01.2018 на Председателя на ВКС образуваното тълк.д. № 4 от 2017 г. по описа на ОСГК на ВКС и образуваното тълк.д. № 5 от 2017 г. по описа на ОСГК са обединени в едно тълк.д. под № 4 от 2017 г. на ОСГК по въпросите: 1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.“ и 2. „Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация?“. Поставените въпроси в изложението се припокрива с предмета на тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпросите, предмет на тълк.д. № 4/2017 г. би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр.д. № 4609/2017г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top