5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 04.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6010 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. А.П. и Д. А. Н. против решение № 953 от 16.05.2014 г., постановено по гр. д. № 4547 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ граждански състав, с което е отменено решение от 11.07.2013 г. по гр.д. № 12548 по описа за 2012 г. на СГС, ГО, І-13 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв., постановено е друго, с което тази разлика е присъдена и е потвърдено решението в частта, с която П. е осъдена да заплати на Д. А. Н. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът С.А.П. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в осъдителните части е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата.
Касаторът Д. А. Н. обжалва решението на Софийския апелативен съд в отхвърлителната част с твърденията, че е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
2. При определяне на размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди по ЗОДОВ до каква степен следва да се вземе предвид броят и тежестта на повдигнатото обвинение срещу ищеца, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и периодът и интензитетът на претърпените неимуществени вреди от задържането под стража?
3. Следва ли Прокуратурата на Република България да носи отговорност за неудобствата на ищеца по време на престоя му в следствения арест, когато е налице оправдателна присъда и в каква степен тези неудобства следва да бъдат взети предвид при определянето на паричния еквивалент на обезщетението?
4. Счита, че по аналогичен случай е присъдено обезщетение в по-голям размер.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната от него част и да не допуска решението до касационен контрол в обжалваните от П. части.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. А. Н. е бил задържан на 20.11.2005 г. за 24 часа и срещу него е повдигнато обвинение за извършване на три престъпления: закана за убийство, извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително. На следващия ден му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е заменена с по- лека на 24.01.2006 г. Ищецът е оправдан с влязла в сила на 31.01.2008 г. присъда. Наказателното производство е продължило две години и два месеца, а задържането под стража-два месеца. В исковата молба ищецът е претендирал за заплащане на 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от наказателното производство. Софийският градски съд е присъдил 3 000 лв. обезщетение, а Софийският апелативен съд е увеличил обезщетението на 5 000 лв. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил броя и тежестта на обвиненията, чистото съдебно минало на ищеца, взетата най-тежка мярка за неотклонение, откъсването му от семейството, лишаването му от възможност да полага грижи за двете си непълнолетни деца, накърняването на доброто му име. За да отхвърли иска над присъдения размер, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че няма причинна връзка между престоя в ареста и травмата на коляното, че липсват по-сериозни отражения на наказателното производство върху психическото и физическо състояние на ищеца. Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Ето защо по първия въпрос на П. на Р. Б. и първите два въпроса на Д. Н. не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищците неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо по втория и третия въпрос на П. касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Третият въпрос на Д. Н. е свързан с твърдението му, че лошите условия в предварителния арест са му причинили неимуществени вреди. Съдилищата действително са приели, че отговорност за тези лоши условия носи Министерството на правосъдието, а не Прокуратурата. Тази претенция е отхвърлена от въззивния съд също и поради липса на доказателства. По делото действително няма никакви данни за условията в ареста. Следователно ищецът не е доказал обстоятелство, за което носи доказателствена тежест. Макар да не се прилага строго за всички случаи, когато се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на държавни органи, основният принцип все пак е, че който твърди нещо, трябва да докаже твърдението си/affirmanti incumbit probatio//решение от 10 август 2006 г. на П. отделение на ЕСПЧ-Д. срещу България/. Следователно отговорът на третия въпрос на Д. Н. в желания от него смисъл, че П. също носи отговорност за вредите, причинени от лошите условия в ареста, не би променил изхода на спора, тъй като липсват доказателства както за условията, така и за причинените от тях вреди. Затова този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Нещо повече-в конкретния случай представените от касаторите съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите с оглед продължителността на наказателното преследване и тежестта на престъплението. В решения № 70 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 748 по описа за 2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 158 от 4.06.2012 г. по гр. д. № 708/2011 г. на ІV ГО на ВКС в хода на наказателното производство не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, с решение № 1093 от 12.03.2010 г. на СГС по гр. д. № 2187/2008 г. е присъден по-висок размер на обезщетението, но за продължило три години наказателно производство, а решение № 210 от 4.2.2011 г. на САС по гр. д. № 1220/2009 г. е постановено при напълно различна фактическа обстановка и няма отношение към настоящия случай.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 953 от 16.05.2014 г., постановено по гр. д. № 4547 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: