3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
Гр.София, 23.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 93 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.т.д.№ 93/12г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна жалба на М. Р. Д., [населено място] срещу определение от 27.09.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 4175/10г., с което Софийският градски съд е обезсилил на основание чл.415, ал.2 ГПК издадената по същото дело заповед за изпълнение от 12.05.2010г., с която е разпоредено [фирма] да заплати на частната жалбоподателка сумата от 18000 лв., представляваща част от застрахователно обезщетение в размер на 36000 лв. по договор от 27.04.2009г.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва частната жалба, като възразява, че същата е недопустима, както и че не са изложени основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното:
Частната жалбоподателка е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано гр.д.№ 2111/10г. в Софийския районен съд. С разпореждане от 12.02.2010г. първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба и с определение от 12.05.2010г. по ч.гр.д.№ 4175/10г. Софийският градски съд го е отменил, както и е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е издадена на 12.05.2010г. от въззивния Софийски градски съд. Длъжникът е възразил по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и СГС е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск. Съобщението е получено на 15.06.2010г. По делото е приложено копие от искова молба вх.№ 51454/09.07.10г. за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4175/10г.
По тази искова молба е образувано приложеното гр.д.№ 8402/10г. на СГС, което е изпратено по компетентност на Софийския районен съд. С разпореждане от 25.01.2011г. по гр.д.№ 51578/10г. СРС е върнал искова молба вх.№ 51637/26.10.2010г., като е приел, че определението от 27.09.2010г. по ч.гр.д.№ 4175/10г. за обезсилване за заповедта за изпълнение е влязло в сила. Срещу това определение е подадена частна жалба и е образувано ч.гр.д.№ 5616/11г. на СГС, което е висящо.
Обжалваното в настоящото производство определение от 27.09.2010г. не е влязло в сила. Препис от същото е връчено на частната жалбоподателка на 10.01.2011г., а частната жалба е депозирана на 12.01.2011г., поради което същата е допустима.
Определението е постановено от въззивен съд, но не по частна жалба срещу първоинстанционно определение, поради което частната жалбоподателка не следва да излага основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Въззивното определение е недопустимо по следните съображения:
Разпореждането, с което първоинстанционния съд отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подлежи на обжалване пред въззивния съд съгласно чл.413, ал.2 ГПК. Въззивният съд се произнася по частната жалба и след отмяна на разпореждането, постановява издаването на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение се издава на първоинстанционния съд, на когото делото се връща от въззивния съд. След издаването на заповедта за изпълнение първоинстанционният съд изпраща препис от същата на длъжника, който може да депозира възражение по чл.414 ГПК. Процесуалните действия по чл.415 ГПК са в компетентността на първоинстанционния съд, който служебно проверява дали заявителят е предявил установителен иск и ако такъв не е бил предявен в определения срок, обезсилва заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК.
В случая, въззивният Софийски градски съд е постановил обезсилването на заповедта за изпълнение, поради което обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили.
Заповедното производство фактически е приложено към образуваното исково производство по искова молба вх.№ 51454/09.07.2010г. Липсват данни за образувано гражданско дело пред СРС по тази искова молба, тъй като приложеното гр.д.№ 5616/11г. на СГС е образувано по частна жалба срещу определение за връщане на искова молба вх.№ 51637/26.10.2010г.
С оглед на тези обстоятелства, след връщане на делото в СГС, следва заповедното производство по гр.д.№ 2111/10г. на СРС, както и ч.гр.д.№ 4175/10г. на СГС с искова молба вх.№ 51454/09.07.2010г. по образуваното гр.д.№ 8402/10г. на СГС да се изпратят по образуваното пред СРС гражданско дело въз основа на определение № 12262/08.09.2010г. по гр.д.№ 8402/10г. на СГС. В производството по ч.гр.д.№ 5616/11г. СГС следва да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането от 25.01.2011г. по гр.д.№ 51578/10г. на СРС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение от 27.09.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 4175/10г. от Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 93/2012г. по описа на ВКС, ТК, І отд.
Делото да се изпрати на Софийския градски съд за администриране.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.