5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
София06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 966/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Г. Д. Б., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 177 от 28.06.2012 г. по т.дело № 120/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 09.02.2012 г. по т.д. № 217/2011 г. на Окръжен съд – Плевен за уважаване на предявения от ищците: Б. С., Е. С., С. С., Л. С., М. С.,С. С., И. Д. и С. Д. иск по чл.233, ал.1 ЗЗД иск за освобождаване и връщане на наета по договор за наем от 01.07.2006 г. вещ – подземен гараж с площ около 400 кв. м. заедно със стая над него, изградени в дворно място, съставляващо УПИ ІХ-24 в кв.8, зона Г-14 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], ул.”В. № 4.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени мотивираните в жалбата основания за недопустимост на съдебния акт: нередовност на исковата молба, която не е отстранена от въззивния съд; недопустимост на иска, с предмет освобождаване и връщане на наемодателите на част от имота, след като в действителност се касае за един имот по естеството си, по градоустройствения статут и по изразената в наемния договор воля на страните; неприложена процедура по двойна размяна на книжа по реда на глава 32 ГПК; По първото основание за недопустимост касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС, съответно приложена.
В изложението са формулирани следните правни въпроси: „1. Допустимо ли е предявяване на иск за предаване на част от отдаден под наем имот, когато по волята на страните и по естеството си, както и според градоустройствения си статут, отдаденият под наем имот е неделим и съответно е предмет на един договор за наем; 2. Допустимо ли е да се развали един наемен договор частично по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД – за част от отдадения под наем имот” и 3. Относно значението на извършено извънсъдебно прихващане при разваляне на договор чрез едностранно волеизявление по чл.87, ал.1 ЗЗД и упражнено право на възражение за неизпълнен договор. По посочените въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат, че в жалбата не е обосновано наличието на касационно основание за разглеждане на делото от ВКС, а по същество въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т., след подробна, самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните е приел, че първоинстанционното решение е процесуално допустимо/ в обжалваната пред ВКС част/, а по същество е правилно, предвид надлежното разваляне, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД на сключения между страните наемен договор. С оглед прекратената облигационна връзка между страните, е направен извод за дължимост, от страна на ответното дружество/наемател/ връщането на наетия гараж и стая над него, които са претендирани с исковата молба, на основание чл.233 ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е счел за ирелевантно направеното от наемателя извънсъдебно прихващане между дължимия от него наем и стойността на извършените СМР, с оглед конкретните клаузи на наемния договор; предмета на делото и невъзможността на наемателя, в качеството му на държател да претендира задържане на имота до заплащане на подобренията.
Решаващият състав не е възприел доводите на ищците за несамостоятелния характер на пространството над гаража, по съображения, че се касае за отделен обект, който не е същински покрив на гаража, а оградено дворно място с площ 400 кв.м., с предназначение – открит паркинг, с договорена отделна наемна цена – по 150 евро месечно.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни, сочещи на вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част. Тези доводи са твърдяни и в производството пред АС – В.Т. и по всяко едно от наведените основания, квалифицирани като водещи до недопустимост на съдебния акт, въззивната инстанция е изложила конкретни мотиви, които би следвало да бъдат споделени.
Първият формулиран правен въпрос, макар и да касае надлежното упражняване на правото на иск за връщане на наетата вещ и да е относим към допустимостта на решението, е основан на поддържани от дружеството касатор фактически и правни доводи за неделимост на наетия имот, които съдът не е споделил. Следователно, макар и този въпрос пряко да е свързан с допустимостта на иска и съответно с допустимостта на обжалваното решение, не би могло той да се приеме за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В противен случай това би означавало преценка на правилността на решението в стадия по селекция, което е недопустимо.
Не може да се счете за осъществена основната предпоставка за достъп до касационен контрол и по отношение на втория правен въпрос, тъй като приемайки, че поради неплащане на наемната цена в размер на 1 050 евро месечно за подземния гараж и стаята над него за периода от м.март 2009 г. до м.март 2011 г., облигационната връзка за тези обекти е прекратена, въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертания с исковата молба предмет на делото. Не е изразено становище за частично прекратяване на наемното правоотношение и следователно липсва произнасяне по въпроса доколко е допустимо частично разваляне на наемен договор.
Що се касае до въпросите, свързани с извънсъдебното прихващане и правото на наемателя да направи възражение за неизпълнен договор, те са от значение единствено за правилността на обжалваното решение в тази част. Тези правни въпроси са основани на изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд след съобразяване на отделните относими клаузи на наемния договор. Тези изводи са част от реализираната от апелативната инстанция същинска правораздавателна дейност и тяхната правилност, на поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК не може да бъде проверявана в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, е необходимо да се отрази, че поддържаното допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано само бланкетно, което самостоятелно би обусловило недопускане на касационно разглеждане на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 28.06.2012 г. по т.дело № 120/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: