О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 12.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 642/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв.З. О. срещу решение от 10.12.2010 г по гр.дело № 1173/2010 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав, с което е отменено решението от 17.11.2009 г на СРС, Първо ГО, 35 състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл.124 ал. от ГПК и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от Е. П. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б., че С. С. М. не е собственик по завещание на недвижим имот, представляващ апартамент, състоящ се от стая, кухня, клозет, входно антре и балкон, със застроена площ от 27, 64 кв.м при съседи : изток-двор и В. И. Т., запад-стълбище, север-двор, юг-В. И. Т., заедно с избено помещение с площ от 5, 05 кв.м, при съседи : изток-Д. и Т. Г., запад-В. И. Т., заедно с 1,45 /100 ид.части от общите части на сградата и на дворното място, находящо се в [населено място], м.”Ц.” и съставляващо УПИ…., кв… по плана на [населено място], с административен адрес [улица], вх…, ет…., ап.№ ….
В касационната жалба на С. С. М. се релевират доводи за недопустимост, респ. неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, съдът е разгледал непредявен иск, а в нарушение на чл.266 ал.1 и ал.2 т.1 от ГПК е разгледано и твърдение на ищците, представляващо ново основание за собственост, непредявено с исковата молба, както е прието и ново доказателство, свързано с нововъведеното обстоятелство /удостоверение за наследници на М. П. Л. от 25.11.2009 г./Това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото с исковата молба ищците са основали правата си върху спорния имот с възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и наследяване от Л. Л., а с въззивната жалба за първи път за заявили основанието наследяване от М. Л..
В изложението на основанията по чл.280 ГПК касаторът С. С. М. подържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, а именно : В противоречие със задължителната практика на ВКС – т.4 от ТР № 1 от 4.1.2010 г въззивния съд не е обезсилил решението на СРС, с което е разгледан непредявен иск, доколкото СРС се е произнесъл по положителен установителен иск, а СГС е отменил решението и е уважил отрицателен установителен иск.Двете съдебни инстанции са разгледали и са се произнесли по спорове, които имат за предмет различни права за собственост-за ищците, произтичащи от реституция и наследяване, за ответника от завещание.2/Вторият процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика по чл.290 от ГПК на ВКС е въпроса за допустимостта за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство.Представени са решение № 466/27.5.2010 г по гр.дело № 1297/2009 г на М., Първо ГО и решение № 467/18.6.2010 г по гр.дело № 1706/2009 г на ВКС, Трето ГО.3/Третият повдигнат в изложението въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС е материално-правен и касае кръга на лицата, в чийто патримониум ЗВСОНИ позволява възстановяване правото на собственост в случаите, когато към влизане в сила на този закон собствениците на одържавените имоти са починали.Според разрешенията дадени с решение № 543/27.7.2010 г по гр.дело № 787/2009 г на ВКС, Първо ГО и решение № 432/27.5.2010 г по гр.дело № 1208/2009 г на ВКС, Първо ГО, възстановяването на собствеността по чл.3 ал.1 изр.1 от ЗВСОНИ се извършва в полза на лицата, от които те били отнети или от наследниците им по закон.В случая собственик на имота преди одържавяването е била М. Л. И. Л. от [населено място], а ищците са наследници по закон на М. П. Л. от [населено място].
Производството пред настоящата инстанция е образувано и по касационна жалба на В. И. Т. от [населено място]- починала и заместена от сина й С. Т. С..Т. е подала касационна жалба срещу решението от 10.12.2010 г по гр.дело № 1173/2010 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав, в частта, с която е отменено това на СРС, 35 състав от 17.11.2009 г и е постановено друго, с което на основание чл.108 от ЗС касаторката е осъдена да предаде на Е. П. К.-Йорданска, Л. О. О. и С. Л. Б. собствеността и владението на описания по-горе недвижим имот.
В касационната жалба се подържа, че решението в обжалваната част е недопустимо, респ.неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.280 от ГПК касаторът В. И. Т., заместена от С. Т. С. е повдигнала следния процесуален въпрос : 1/ ревандикационният иск за спорния апартамент, имащ за основание наследяване от Л. Л. и възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ идентичен ли е или различен с ревандикационния иск за същия апартамент, имащ за основание наследяване от М. Л. и възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ.Подържа, се че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 1335/28.1.2009 г по гр.дело № 5764/2007 г на ВКС, Второ ГО и решение № 1046/2004 г по гр.дело № 372/2003 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че продобивния способ е един от индивидиулазиращите белези на спорното право-основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. 2/ Подържа се, че по процесуално-правния въпрос „допустимо ли е във въззивното производство да се посочат нови факти като основание на иска и да се събират нови доказателства, с оглед забраната на чл.266 от ГПК и може ли съдът да основе решението си на тях, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , а именно : решение № 466/27.5.2010 г на ВКС, Първо ГО и решение № 467/18.6.2010 г по гр.дело № 1706/2009 г на ВКС, Трето ГО.3/Повдигнат е материално правния въпрос : В периода след 22.11.1997 г висящият съдебен процес по иск за установяване на нищожност по чл.7 от ЗВСОНИ спира ли течението на придобивната давност в полза на ответниците по иска.
Ответниците Е. П. К.-Йорданска, Л. О. О. и С. Л. Б. чрез пълномощника им адв.М. вземат становище за неоснователност на касационните жалби и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими – подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
От данните по делото е установено следното :
В исковата молба ищците Е. П. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. са подържали, че са собственици на процесния апартамент по силата на наследяване и възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ.С влязло в сила на 7.1.2008 г решение по гр.дело № 1345/93 г на СРС, 54 състав е признато за установено по иск на Е. П. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. предявен срещу ответниците С. С. М., Г. Д. Г., В. Д. Г., Столична Община и държавата, че сделката, сключена с договор от 28.3.1968 г за продажба на процесния недвижим имот е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и е възстановено правото на собственост на ищците върху него.След предявяване на иска по чл.7 от ЗВСОНИ, на 5.8.1999 г С. С. М. се е снабдил с нотариален акт за собственост на жилището по завещание от С. В. П., а на 27.9.2005 г в хода на съдебното производство го е продал на В. И. Т..Тъй като по време на продажбата прехвърлителят не е бил собственик на имота, приобретателката не е придобила противопоставими на възстановените собственици права.Предвид това ищците Е. П. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. са предявили срещу ответника С. М. иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че същият не е станал собственик по завещание на имота, а срещу ответницата В. И. Т. са предявили иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху същия, предвид обстоятелството, че нейния праводател не е притежавал в своя патримониум правото на собственост и следователно не би могъл валидно да транслира права, които не притежава.Ответникът С. М. е противопоставил възражение за недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес, а В. Т. е противопоставила възражение за придобиване на имота по давност като е присъединила към давността си и тази текла според нея в полза на първоначалната собственица на имота С. П. до нейната кончина през 1998 г и давността на ответника С. М..
С определение от 20.5.2009 г СРС е докладвал делото като е приел, че предявеният от ищците иск по чл.124 ал.1 от ГПК иск срещу С. М. не е отрицателен, а положителен установителен иск за собственост.
С решението си от 17.11.2009 г по гр.дело № 32514/2008 г СРС, 35 състав е отхвърлил предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС като неоснователни като е приел, че липсват доказателства за това, че ищците са наследници на М. Л. И. Л..С въззивната жалба срещу решението на СРС ищците са представили удостоверение от 25.1.2009 г за смъртта и наследниците на М. Л., което е прието от въззивния съд на основание чл.266 ал.3 вр.чл.146 от ГПК.
С решението си от 10.12.2010 г по гр.дело № 1173/2010 г СГС е приел, че предявеният срещу ответника С. М. иск е отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК и го е уважил.Приел е също, че ищците са наследници на М. Л., бивш собственик на одържавеното по ЗОЕГПНС жилище и по наследство и реституция по ЗВСОНИ се легитимират като негови собственици, поради което и на основание чл.108 от ЗС е осъдил ответницата В. Т. да им предаде собствеността и владението върху него.
По основанията за допускане на касационно обжалване, формулирани от касатора С. М. настоящият състав на ВКС намира следното :
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалванепо чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Въззивното решение не е постановено в противоречие, а в съответствие с т.4 от ТР № от 4.1.2001 г на ВКС по гр.дело № 1/2000 г, съгласно която съдът е длъжен служебно да следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение.Именно поради факта, че въззивната инстанция не действа като контролно-отменителна инстанция в решаващата си дейност, а като такава по съществото на спора, СГС отменяйки решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен положителен установителен иск, е поправил този пропуск и се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск.Съгласно същото тълкувателно решение въззивният съд не следва да обезсили решението, с което съдът се е произнесъл по непредавян иск и да го върне за ново разглеждане, а да го отмени и сам се произнесе по съществото на спора.
Процесуално-правния въпрос относно допустимостта за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство също не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в двете представени решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК.Съгласно законовата разпоредба на чл.266 ал.3 от ГПК забраната за събиране на нови факти и доказателства отпада при допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, както е в разглеждания случай.Направеният от съда доклад е формален и не съответства на изискванията на чл.146 от ГПК, а постановеното определение по чл.140 от ГПК не съдържа произнасяне по релевантните са спорното право доводи и възражения.Съдът не е дал изрични указания на ищците относно кои факти не сочат доказателства, но същевременно е разгледал твърдение на ответниците, заявено за първи път след приключване на устните състезания по делото и след изтичане на срока по чл.147 от ГПК, като е отхвърлил иска именно на това основание. Това процесуално нарушение е отстранено от въззивния съд, който е процедирал законосъобразно като на основание чл.266 ал.3 от ГПК е разгледал ново обстоятелство и е пиел новопредставено от ищците доказателство.Решения по чл.290 от ГПК не касаят сходна фактическа обстановка поради което са неотносими, тъй като не разглеждат хипотези на чл.266 ал.3 от ГПК.
Третият повдигнат в изложението на касатора М. въпрос, се отнася до кръга на лицата, в чийто патримониум ЗВСОНИ позволява възстановяване правото на собственост.Този въпрос също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с представените решение № 543/27.7.2010 г по гр.дело № 787/2009 г на ВКС, Първо ГО и решение № 432/27.5.2010 г по гр.дело № 1208/2009 г на ВКС, Първо ГО, съгласно които възстановяването на собствеността по чл.3 ал.1 изр.1 от ЗВСОНИ се извършва в полза на лицата, от които те били отнети или от наследниците им по закон.В разглеждания случай правото на собственост е възстановено в лицето на ищците, именно като наследници по закон на одържавената собственица.Възражението на касатора, че собствеността неправилно е възстановена, тъй като имотът е одържавен от М. Л. И. Л. от [населено място], а ищците са установили, че са наследници по закон на М. П. Л. от [населено място]. е заявено за първи път в касационната жалба, то не е разгледано от съда и не е обусловило решаващите му мотиви поради което не съставлява основание за допускане на касация на съдебния акт.
По повдигнатите в касационната жалба на В. И. Т. основания. Относно процесуално-правния въпрос „допустимо ли е във въззивното производство да се посочат нови факти като основание на иска и да се събират нови доказателства, с оглед забраната на чл.266 от ГПК и може ли съдът да основе решението си на тях, съдът се е произнесъл съдът се е произнесъл по-горе, с оглед поставения от другия касатор идентичен въпрос, като е приел, че се касае за хипотеза на чл.266 ал.3 от ГПК във връзка с формално и непрецизно извършен от първоинстанционния съд доклад.Представената съдебна практика не се отнася до сходна хипотеза поради, което е неотносима към посоченото основание.Вторият повдигнат от касаторката въпрос налице ли е идентичност между ревандикационен иск, основан на наследяване от Л. Л. и възстановяване на собствеността и иск за ревандикация, основан на наследяване от М. Л. и възстановяване на собствеността не е от значение за изхода на настоящия правен спор, тъй като между страните има влязло в сила решение, с което е установено правото на собственост на ищците по наследяване и реституция върху имота.Искът не е предявен от тях като наследници на Л. Л., а в качеството им на собственици на по наследствено правоприемство, реституция и успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ.Още повече след приемане на Тълкувателно решение № 1 от 2.6.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК по приложението на чл.7 от ЗВСОНИ, отговорът на поставения въпрос не е обуславящ изхода на спора, защото за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е прието, че не е необходимо ново пълно главно доказване на предпоставките за възстановяване на правото на собственост.
Материално- правния въпрос относно това дали осъществяваното от ответниците по иска владение след 23.11.1997 г-влизане в сила на нормата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ до влизане в сила на решението, постановено по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ е решен в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС-т.3 от ТР № 1 от 2.6.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК.С това Тълкувателно решение е прието, че ищците по искове почл.7 от ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след постановяване на съдебното решение, с което се прогласява нищожността на придобивната сделката.В тази хипотеза соствеността се счита възстановена от влизане в сила на закона, но отпадането на пречката за реституция настъпва с влизане в сила на решението по иска по чл.7 от ЗВСОНИ.След влизане в сила на това решение може да се обоснове извод, че имотът, предмет на иска е заварен в патримониума на държавата към 23.2.1991 г–влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което е и реституиран.До влизане в сила на решението по чл.7 от ЗВСОНИ правоимащото лице не може да защити вещното право на собственост за имот, одържавен по ЗОЕГПНС, с който държавата се е разпоредила в полза на трето лице.
С множество решения, постановени по чл.290 от ГПК, а именно : решение № 61 от 14.2.2012 г по гр.дело № 562/2011 г на ВКС, Второ ГО, решение № 204 от 5.7.2011 г по гр.дело № 99/1 г на ВКС, Второ ГО, решение № 32 от 28.2.2011 г по гр.дело № 595/2010 г на ВКС, Трето ГО, решение № 170 от 11.7.2011 г по гр.дело № 885/2010 г на ВКС, Първо ГО е прието, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск.Атакуваното въззивно решение е отговорило на въпроса тече ли давност в хода на висящ процес по чл.7 от ЗВСОНИ в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на спора пред настоящия съд ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Л. О. О. направените от него разноски за един адвокат в размер на 200 лв, а на Е. П. К. –Йорданска –сумата 400 лв, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред ВКС на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касаионно обжалване на решение от 10.12.2010 г по гр.дело № 1173/2010 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА С. С. М. и С. Т. С. да заплатят на Л. О. О. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски, сторени пред ВКС за един адвокат в размер на 200 лв, а на Е. П. К.-Й.-сумата 400 лв на основание чл.78 ал.1 от ГПК-разноски за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.