Определение №135 от 41702 по ч.пр. дело №4915/4915 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

София, 04.03.2014 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 7088 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф., Ч. Л. Ж., В. М. М., В. Т. С., Ц. К. М., М. Д. Д., Х. С. И., Й. А., А. А. и М. Б. А., както и по касационни жалби на Е. М., Л. Л. и втора касационна жалба на М. А. и А. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.06.2013г. по в.гр.д.№8295/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд от 27.07.2011г., постановено по гр.д.№12170/2007г. на СРС, 28 състав, поправено с решение от 30.12.2011г. по същото дело, с което е признато за установено по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от [фирма]-в несъстоятелност, че касаторите не са собственици на 15.6926% ид.части от едноетажна сграда с обща застроена площ от 3242.99кв.м. и масивна четириетажна сграда със застроена площ 567.57кв.м., а общата разгъната застроена площ е 2307.14кв.м., намиращи се в [населено място], район “Л.”,[жк], УПИ ІІ-1562 от кв.3 по плана на [населено място], м.”Н.-Х.-В.”, който УПИ е с площ от 13034кв.м., въз основа на заповед № РД-24-77/10.06.1998г., издадена от министъра на промишлеността на основание З. и на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ са отменени констативни нотариални актове.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно допустимостта на отрицателния установителен иск в случаите, в които ответникът е във владение на имота, ищецът претендира собствени права върху същия и има на разположение по-ефективни средства за защита срещу претендираните от ответника права; по въпроса относно доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск; по въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по въведено в процеса възражение за недопустимост на иска; по въпроса допустимо ли е искът да бъде уважен на непредявено основание, съответно да приложи косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече валидното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи; по въпроса дали недействителността по чл.646 ТЗ на извършени разпоредителни сделки може да се релевира с възражение или е необходимо предявяване на иск; по въпроса може ли длъжникът в несъстоятелност да предяви собственически иск по отношение на имуществото, за което твърди, че е извършено безвъзмездно разпореждане при висящо производство по несъстоятелност, спрямо което разпореждане не е проведен успешно иск по чл.646 ТЗ и основателен ли е иск за собственост, предявен от длъжника без преди това да е уважен обуславящият иск с правно основание чл.646 ТЗ; по въпроса процесуално легитимиран ли е длъжникът в производство но несъстоятелност да релевира в съдебен процес доводи за недействителност на основание чл.646 ТЗ; по въпроса дали гражданският съд е компетентен да се произнася по валидността на актове за разпореждане с имущество от масата по несъстоятелността, щом исковете по чл.646 ТЗ са подсъдни на съда по несъстоятелността; по въпроса дали заповед на органа по чл.6 З., постановена по отношение на дружество в несъстоятелност, представлява безвъзмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността или действие по чл.646 и чл.647 ТЗ; дали заповедта, с която се признава право на обезщетение има характер на безвъзмездно разпореждане с имущество; дали за да бъдат недействителни по смисъла на чл.646 ТЗ действията или сделките следва да изхождат от длъжника или в хипотезите на този текст попадат и действия на трето лице, довели до разпореждане с имущество на длъжника; какъв е характерът на недействителността на разпоредително действие, извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност; дали за извършване на разпоредително действие /в случая издаване на заповедта от 10.06.1998г. за признаване правото на обезщетение/ преди решението за откриване на производството по несъстоятелност /в случая решение от 08.06.2000г./ е необходимо съгласие на синдика по чл.635 ТЗ; от кой момент възниква правото на собственост в полза на лицата, чието искане за признаване право на обезщетение в съсобственост е уважено – от момента на признаване правото на обезщетение или от момента на утвърждаване на оценката.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Д. М. изразява становище, че жалбите следва да бъдат допуснати до касационно обжалване, с което изявление изразява воля за присъединяване към тях.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК представителят на [фирма]-в несъстоятелност становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че основният въпрос по делото е станали ли са ответниците собственици на процесните идеални части въз основа на издадената на 10.06.1998г. от министъра на промишлеността заповед № РД-24-77, с която е извършено обезщетяване в съсобственост с процесните идеални части по реда на чл.2, ал.2 З., след като ищецът е изпаднал в неплатежоспособност на 30.06.1992г., а изготвената по реда на З. експертна оценка от 10.06.2001г. следва откриването на производството по несъстоятелност на дружеството-ищец.
Прието е, че е допустим косвен съдебен контрол на заповедта на министъра от 10.06.1998г. и следващата експертна оценка от 10.06.2001г., тъй като гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение с преценка на материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт.
Прието е, че съгласно чл.635, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност или в случаите на чл.629а ТЗ длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика и може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл.629а ТЗ. Прието е, че в случая такова съгласие на синдика не е налице, а с оглед на това и че ответниците по иска не са доказали правата си, от което пък е направен извод, че ищецът притежава правото на собственост върху процесните идеални части с оглед именно на чл.635, ал.1 ТЗ-заповедта на министъра и експертната оценка не са създали права на собственост на ответниците върху процесните идеални части, а съставените въз основа на тези документи нотариални актове с констативно действие са оборени досежно формалната им доказателствена сила.
С оглед на поставения от касаторите въпрос за правомощието на съда да уважи иска като упражни косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече вещното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи, според настоящия състав следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка допустимостта на обжалваното решение, тъй като в исковата молба липсва позоваване на изискването на чл.635 ТЗ. По останалите, поставени в касационните жалби въпроси, съдът ще се произнесе с оглед основателността на касационните жалби, ако приеме, че обжалваното решение е допустимо.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 24.06.2013г. по гр.д.№8295/2012г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на подадената от нея касационната жалба в размер на 326.60лв./ триста двадесет и шест лева и 60ст./ и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.

Председател:

Членове:

Scroll to Top