О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 09.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2577 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №1530 от 18.07.2016г. по т.д. №1122/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отменено решение № 8135 от 26.11. 2015г. по гр. д. №1091/2014г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 18 състав и вместо това е осъдено на основание чл.193 вр. чл.208 от КЗ /отм./ Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 33559 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Щети на имущество”, секция ІІ „Пари в каса и по време на превоз” за застрахователно събитие, настъпило на 23.01.2013г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2014г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1821,42 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главното задължение за времето от 17. 07. 2013г. до 27.01.2014г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на сумата от 7827,82 лв.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.273 от ГПК, чл.235 ал.2 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК, което води до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Счита за неправилно застъпеното от съда становище, че от събраните по делото доказателства не се установява да е била налице груба небрежност от страна на служителите на банката и тази небрежност да е довела до увеличаване на риска от настъпване на процесното събитие. Твърди, че от приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че в разрез с инструкциите за охрана на банката, в деня на обира „С.“ и алармената система във всички помещения на сутерена на сградата не са били задействани, с което е бил увеличен рискът от настъпване на процесното събитие. Също изтъква, че допуснатата от страна на служителите на банката груба небрежност се изразява и в това, че въпреки последователното изчезване на ключовете от двете врати, през които крадците са проникнали, и уведомяването за това на шефа на охраната и на ръководителя на банковия клон, не са били предприети никакви действия по смяна на брави и ключалки. Поради това счита, че е налице грешка при формиране на вътрешното убеждение, изразяваща се в несъответствие на фактическите изводи на въззивния съд със събраните по делото доказателства.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: 1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства? Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с разясненията в ППВС №7/65г. и ППВС№1/1985г., съгласно които съдът следва да постанови решението си въз основа на доказаните правно релевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и с практиката на ВКС в същия смисъл, обективирана в решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №166/03.08.2011г. по гр.д.№1065/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита за неоснователни твърденията на касатора, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по застраховка „Щети на имущество”, секция ІІ „Пари в каса и по време на превоз”, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за застрахования – ищец имуществени вреди в резултат на „кражба чрез взлом и/или въоръжен грабеж на парични средства от каса и/или трезор” и „тротоарен риск при пренасяне на парични средства за депозиране в друга банка“. Установил е, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователното събитие, предвидено в договора, а именно въоръжен грабеж на парични средства на банката, което е довело до възникване за застрахователя на задължението да обезщети застрахования ищец за причинените му от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума. Преценил е като неоснователно възражението на ответника, че в случая е налице непокрит риск, тъй като отнетите средства не са се намирали в заключен трезор. Изтълкувал е клаузите на чл. 2 и чл. 5, б. „е” на общите условия по застраховката в смисъл, че непокритият риск е свързан с осъществяване на кражба или грабеж на пари, оставени извън заключения трезор, но не и с хипотезите на отнемане на парите при пренасянето им от офисите или помещенията в рамките на клона на банката до заключения трезор, какъвто е конкретният случай. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника – застраховател, че ищецът не е изпълнил задължението си да го уведоми за застрахователното събитие в уговорения срок по специалните условия по полицата – 2 часа. Възприел е доводите на ищеца, че цитираната уговорка противоречи на императивната норма /норма, установена в защита на обществен интерес по визираните застраховки/ на чл. 206 ал.2 изр. 2 от КЗ /отм./, съответно е нищожна и следва да бъде заместена по право от предвиденото в закона, че срокът за уведомяване при застраховки срещу рискове от кражба или грабеж не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването. Приел е, че застрахователят не е могъл да упражни правото си да откаже заплащането на застрахователно обезщетение и с оглед проявената груба небрежност във връзка с изгубването на ключ от металната врата на аварийния изход и изгубването на ключа на алуминиевата врата в коридора на сутерена, тъй като макар тези факти да са установени по делото, липсват доказателства неполагането на дължимата грижа от застрахования във връзка с подмяната на бравите, за които са изгубени ключове, да е довело до настъпването на застрахователното събитие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по този въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор в решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, IV г.о., което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, както и в цитираното от касатора решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о. В същите е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК, като в тази насока е и постоянната съдебна практика, отразена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички представени по делото доказателства, относими към основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, въведени от застрахователното дружество – ответник по иска. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключения между страните застрахователен договор и общите условия към същия, както и заключението на съдебно –техническата експертиза, което е възприел изцяло, а също и показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и относно факта на изчезването на ключовете за аварийния изход на сутерена и за втората врата, водеща към аварийния изход. При преценката на всички тези доказателства, въззивният съд е приел, че с оглед установения механизъм на въоръжения грабеж, няма данни за използване на ключове при проникването на крадците в сутерена на банката. Поради това съдът е счел, че неполагането на дължимата грижа за подмяна на бравите след изчезването на ключовете, не е довело до настъпването на застрахователното събитие. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и на преценката на съда относно това кои са приложимите към спора нормативни актове, касаят правилността на постановения съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1909,69 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1530 от 18.07.2016г. по т.д. №1122/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сумата от 1909,69 лева /хиляда деветстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.