О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 12.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1177 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. К. против решение № 79 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Я. , с което е оставено в сила решение № 1* от 8.12.2008 г. по гр.д. № 52/2007 г. на Районен съд- Е. за уважаване на предявения от И. Д. Б. и Г. Д. Т. против К. П. К. ревандикационен иск по отношение животновъдна ферма – кошара със застроена площ от 321 кв.м., заедно с прилежащата асфалтова площадка, поставена върху 34131 кв.м., построени в имот, находящ се в м.”Ш”, землището на с. М., община Е., собственост на Д. поземлен фонд-МЗГ, съставляща поземлен имот № 1* по плана на възстановената собственост на селото с площ от 5837 кв.м.
Ответниците по касационната жалба И. Д. Б. и Г. Д. Т. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените за настоящото производство разноски.
Окръжният съд е обсъдил направеното от ответника оспорване на правата на ищците /правата на праводателя им ЗПК „Ж”-в ликвидация, установени с констативен нотариален акт, действителността на договора за покупко-продажба, с който имота е прехвърлен на ищците, поради липса на представителна власт на Д. Г. А. като представител на ЗПК”Ж”-в ликвидация, както и липсата на идентичност между претендирания и ползвания от ответника имот/ и ги е приел за неоснователни. Мотивирано е невъзприемане на експертното заключение за липса на идентичност. Прието е, че ищците са доказали правото си на собственост, а ответникът не е установил твърденията си, че фактическата власт му е предоставена с протокол за ползване от ЛС на ТКЗС, нито че владее имота за сметка на СД „П”, доколкото от представените в тази насока доказателства не е видно, че се отнасят до процесния имот.
Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първият поставен въпрос е свързан с тежестта на доказване на правото на собственост, а именно, че наличието на констативен нотариален акт не освобождава ищците от тежестта на доказване на тяхното право на собственост, нито съда от задължението да провери основанието за възникване на собственост. В този смисъл е решение по гр.д. № 3036/2004 г., ВКС, ІV-Б г.о., според което при оспорване на ревандикационен иск и на констативен нотариален акт, представен от ищците, именно последните носят тежестта да докажат пълно и главно правото си на собственост и решение № 1* от 26.11.2008 г. по гр.д. № 6189/2007 г., ВКС, V г.о., според което констативния нотариален акт не създава, а само удостоверява съществуването на права, поради което всеки може да опровергава доказателствената му сила. Именно в този смисъл са и мотивите на въззивния съд, поради което не е налице противоречива съдебна практика по поставения въпрос.
Вторият поставен въпрос е свързан с допустимостта определени факти да се доказват със свидетелски показания – в случая за доказване правото на собственост. Така поставения въпрос е неотносим към данните по делото, доколкото съдът е обсъждал свидетелските показания само с оглед изводите си за идентичност на придобития от ищците имот и имота, върху който ответникът упражнява фактическа власт, а от друга страна липсва противоречива съдебна практика, тъй като според решение № 654 от 22.07.1999 г. по гр.д. № 211/99 г., ВКС, ІІ г.о. със свидетелски показаният могат да се доказват всякакви доказателствени факти, като изключенията са предвидени в чл.133, б.”а” – „е” ГПК /отм./, а по делото не са твърдяни факти или обстоятелства, попадащи в приложното поле на посочения текст.
Останалите твърдения на касатора /за невъзприемане от съда на компетентната и изчерпателна експертиза, която не е в противоречие с останалите доказателства по делото; обосноваване на изводите на показанията само на един свидетел и игнориране на другите двама свидетели без основателни причини, за необсъждане на възраженията за липса на представителна власт на ликвидатора на ЗПК”Ж”, както и че последната е следвало да бъде конституирана по делото и за липса на категорично установяване кой точно владее имота/ са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но са неотносими при преценка основанията за допускане на касационното обжалване.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Я.
ОСЪЖДА К. П. К., с. М., обл. Ямбол, ул.”Й” № 5 да заплати на И. Д. Б. , с. М., обл. Ямбол, ул.”П” № 3 и на Г. Д. Т., гр. Е., ул.”В” № 94 разноски за настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от а. Д. Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: