О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
ГР. София, 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1323/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Л. Х. и С. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №188/09 г., с което са уважени предявените от Х. М. срещу касаторите искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД – призната е нищожността на сключения с нот. акт №158/79 г. между ответника Х като приобретател и общия им с ищцата наследодател Г, като прехвърлител, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и е прието за установено по иска с пр. осн. чл.97 от ГПК, отм., че ответниците не са собственици на този имот на основание възмездния договор за прехвърлянето му през време на брака им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /процесуалните въпроси за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК и за нищожността на нот. акт на осн. чл. 472, вр. с чл.476, ал.1 от ГПК, отм.,като предпоставка за нищожност на оформения с него договор са от значение за точното прилагане на закона по делото; първият от въпросите обаче, според касатора е разрешен от ОС в противоречие с константна практика на ВКС без задължителен характер, а по втория липсва съдебна практика/.
Въпросът за допустимостта на предявените в обективно съединяване искове е преклудиран – при първото касационно разглеждане на делото е прието, че постановеното от ОС решение е допустимо и по двата иска, но като неправилно е отменено изцяло. Затова не може да се разглежда и пререшава при второто касационно разглеждане – ТР №2/04 г., т.6.
За предпоставките за нищожност на нот. акт на осн. чл.472 , вр. с чл.476 от ГПК, отм. има многобройна, дългогодишна и непротиворечива съдебна практика, на част от която се позовава ответницата по жалба М. Въззивното решение е постановено в съответствие с нея.
Нотариалният акт се ползва с обвързваща, формална доказателствена сила, че удостовереното обстоятелство се е осъществило така, както свидетелства нот. орган. В случая в акта е посочено, че го е извършил по реда на чл. 474, ал.4 и 475 от ГПК районният съдия И. Ф. Той е подписал нотариалните актове с предходни номера от том ІV за 1979 г.: 147,148,149,150,151,152,155,156 и 157 – графологическа експертиза. Безспорно и установено е обаче, че процесният нот. акт №158/79 г. не е подписан от посочения в него като извършил го съдия, а от друг районен съдия Б. П. В това си качество последният разполага с нотариална компетентност на осн. чл.95 от ЗУС, отм. при безспорното между страните обстоятелство, че към момента на извършване на акта не е имало нотариус към съответния РС. Или удостовереното от подписалия акта, като нот. орган относно извършването му – процедурата по чл.474, ал.4 и чл.475 и изпълнилото я лице, се ползва с формална доказателствена сила.
Ответниците по иска – сега касатори твърдят, но не установяват изгодното за тях обстоятелство, че нот. акт е извършен от подписалия го съдия, а името на другия в удостоверителната му част е вписано по грешка, която не води до нищожност на акта – по арг. от чл.472 от ГПК, нарушаването на чл.476, ал.1,б.”б” от ГПК не влече нищожност на нот. действие. В близо тридесетгодишния период след съставяне на акта не е поискана и поправката му по реда на чл.475, ал.3 от ГПК. Така, при зачитане на формално удостовереното в акта и неопровергано негово извършване от районен съдия Ф. , неподписването му от същия съдия / а от друг, за който не е доказано според вече посоченото, че го е извършил/ е нарушение на чл.476, ал.1, б.”е” от ГПК и води до нищожност на нотариалния акт и оформения с него договор.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №188/09 г. от 7.05.09 г.
Осъжда С. П. Х. и Л. И. Х. да заплатят на Х. М. М. деловодни разноски от 150 лв. за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: