О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1353
С. 16.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети докември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 641 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерски съвет [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт В. против въззивно решение от 20.01.2011г. по в.гр.д. № 6806 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 7.03.2003г. по гр.д. № 1480/2002г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за преценката за това кой има качеството на „работодател” в случаите на сключен трудов договор с по-горестоящия спрямо работодателя орган, съобразно нормата на чл.61 ал.2 от КТ. Позовава се на постановени в обратния смисъл на въззивното – решения на СРС/което не съдържа отбелязване,че е влязло в сила/ и на ВКС,в които е дадено противоречиво разрешение в сходни хипотези,касаещи сключени трудови договори с председателя на НСИ и със заместник-председател на Агенцията по бежанците,
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В случая –ищцата е заемала длъжността ”управител” в Лечебно възстановителна база [населено място] и трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, на 9.10.2001г., със заповед на министъра на държавната администрация.Тя е оспорила законосъобраз-ността на извършеното уволнение като е предявила иска си срещу посочения министър с възражението,че не е уведомена за издадената заповед,тъй като през периода от 9.10.01г.-21.01.02г.- е била в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност.С молба от 19.03.2004г.- след предоставена й възможност – ищцата е уточнила,че исковете са предявени срещу Министерския съвет,чрез министъра на държавната администрация.
За да счете основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, въззивният състав е приел,че за работодателя не е съществувало право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на посоченото от него основание,първо защото в мотивите на заповедта не е посочил коя хипотеза счита за приложима/липса на необходимо образование или липса на професионална квалификация/ и второ- защото ищцата притежава изискуемото се висше икономическо образование,степен магистър, съгласно приетото и утвърдено,считано от 1.08.01г. ново длъжностно разписание за персонала.Като ирелевантно е преценил съда обстоятелството, че управлението на имота, в който е заемала длъжността от МС е предоставено на НС,тъй като отношенията подлежат на уреждане съгласно нормата на чл.123 от КТ.Относно възражението,касаещо нормата на чл.61 ал.2 от КТ – е посочено,че тя е неприложима за заеманата от ищцата длъжност ”управител”. Изложени са аргументи,че това е така, защото ищцата няма качеството на ръководител на държавна институция, създадена със закон или ПМС,която има функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт и за нея са неприложими разпоредбите на Закона за администрацията.
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос във връзка с това – кой има качеството на „работодател” в случаите на сключен трудов договор с по-горестоящия спрямо работодателя орган, съобразно нормата на чл.61 ал.2 от КТ, не е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото видно от цитираните мотиви на въззивния съд този въпрос не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил .формираната правна воля на съда,обективирана в решението му.Съгласно цитираното ТР – за да е годно общо основание за допустимост – поставеният материално правен или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая въпросът за надлежния ответник е въпрос, свързан с правилността на постановения въззивен акт и поради тази причина също не може да бъде годно основание за допустимост. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва и само ако той бъде допуснат до касационно обжалване и се стигне до разглеждане по същество на касационната жалба.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2011г. по в.гр.д. № 6806 по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.