4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
София, 16.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №466/2011г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. И. И. чрез адв. Г. П. срещу решение №1634 от 28.12.2010г по гр.дело № 423/2008г. на Варненски окръжен съд , произнесено допълнително по допуснато увеличение на иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ .
В изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК ,с прилагането на ТР № 1 от 04.01.2001г ОСГК е аргументирана теза за липсата на мотиви в обжалваното решение и се поставя въпрос до какъв порок води това. Материалноправни въпроси са поставени във връзка с определянето на базата за обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ и съдържанието на чл. 288 ал.1 от ГПК
Ответникът ВСУ „Ч. Храбър” [населено място] оспорва допустимостта на жалбата и се позовава на съществуваща съдебна практика , с която обжалваното решение е съобразено .
Касационната жалба е процесуално допустима, по същество основание за допускане на касационно обжалване не е налице .
Върховен касационен съд не приема довода ,че съдържанието на обжалваното допълнително решение, произнесено по увеличението на иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ , в съобразителната си част дава основание на защитата да привързва към решаващата дейност на съда по конкретното дело въпроса за липсата на мотиви . Неотносимо се цитира ТР № 1 от 04.01.2001г ОСГК.
В обжалваното решение е посочено защо , на основание чл. 288 ал.1 от КТ, съдът приема като база за определяне на обезщетението полученото през м. ХІІ на 2006г месечно трудово възнаграждение , а не начисленото за непълен работен месец, в случая до 23.01.2007г , трудово възнаграждение на ищеца . Възраженията на защитата по отношение на изтъкнатото от съда , че се взема предвид последния календарен месец , през който работникът или служителят е получил пълно месечно трудово възнаграждение, не лишават оспорваното тълкуване на нормата от съдържателно значение. Въззивният съд по същество се е позовал на анотирана практика (Бюлетин СП [жилищен адрес]4/1998г, реш. №231 от 21.05.1998г на ІІІ г.о на ВКС ) по тълкуването на закона и трайно установен принцип ,определящ за правнорелевантно брутното трудово възнаграждение за календарния месец , който работникът или служителят е отработил през всички работни дни . Формулирането на въпрос ”допустимо ли е въззивния съд да не посочва мотиви относно правните си изводи и липсата на мотиви до какъв порок води” , е предпоставено от неоснователното твърдение на защитата за „липсата” на мотива , който оспорва . Основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице по общо изведения процесуален въпрос, за задължението на съда да мотивира решението си.
Не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и позоваването на обстоятелство, че с участие на член от съдебния състав по настоящето дело са били постановявани решения по други дела на същия съд ,в които е дадено различно тълкуване на закона .
Основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е налице. На поставените в изложението материални въпроси : какво би трябвало да е решението , когато месецът , предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение ,не е отработен изцяло „по вина на работодателя” , на каква база се изчислява обезщетението тогава и какъв е смисълът на термина „последно” в разпоредбата на чл. 228 ал.1 от КТ ,вече е даден отговор в практиката на ВКС и обжалваното решение е в съответствие с посочената като правилна практика . Като се изключи неотносимото привързване на института по чл. 228 ал.1 от КТ към въпроса за вината , същият без връзка със съдържанието на нормата и нейното приложение ,съответно без отношение към решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото , групата поставени въпроси е намерила разрешение по реда на чл. 291 вр. чл. 290 от ГПК в решение №665 от 11.01.2011г по гр.д. № 1688/2009г ІІІ г.о ВКС Като правилна се посочи практиката по реш № 231 от 21.05.1998 год. по гр.д. №[ЕИК] год. на ВКС, ІІІ г.о. , Р № 1568 от 21.12.2004 год. по гр.д. № 2573/2002 год. на ВКС, ІІІ г.о. съгласно която обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, а не на база последните отработени по брой дни от следващия го месец . Неправилно и в нарушение на материалния закон е позоваването на чл. 18, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при възприемане като база брой дни от месец, неотработен пълно , доколкото тази разпоредба касае начина на определяне на дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск и кореспондира с разпоредбата на чл. 177 КТ ( за база се ползва месеца преди отпуска, през който работникът или служителят е работил най- малко 10 работни дни) .Разпоредбата на чл. 19,ал.1 от Наредбата не може да се разбира като препращаща към тази на чл. 18 от същата относно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, доколкото това би било в противоречие със закона .
Въпросът кои елементи формират брутното трудовото възнаграждение е поставен в изложението без да се обоснове наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК Същият е намерил отговор в установената съдебна практика , с която обжалваното решение е съобразено.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1634 от 28.12.2010г по гр.дело № 423/2008г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .