6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №161/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца И. И. П., лично и в качеството му на [фирма], от [населено място] против въззивно решение №298/27.10.2011 г. по гр.д.№354/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №321/08.7.2011 г.по гр.д.№2288/2010 г. на Габровския районен съд, с което е уважен предявеният И. И. П. , лично и в качеството му на [фирма], от [населено място] против [фирма] – Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД – имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 21384 лева, и исковете са отхвърлени. Със същото решение въззивната инстанция е признала за установено, че оспорените договори, първият за продажба на “движими вещи – машини и оборудване на обработка на птиче месо и прилежащия им инвентар” от 13.5.2006 г., и вторият – за покупко-продажба с периодично изпълнение за обработка и доставка на пушени пилета и пушени бутчета, с дата 20.9.2006 г., нямат достоверна дата.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е доказал, че ответникът е извършил виновно и противоправно деяние, от което за първия са настъпили имуществени вреди, изразени в пропусната полза в причинна връзка с поведението на ответника. Излага се, че няма данни ищците да са уведомили ответника, че вещите са техни., а доколкото в приложения препис от решение №134/08.7.2009 г. на ГОС в мотивите си е правил преценка за нотариалната покана от 06.10.2008 г., то тези мотиви не обвързват въззивната инстанция по настоящия спор, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо, като за съда е задължителен само диспозитивът на решението. В посочения смисъл се сочи и съдебната практика на ВКС, изразена в ТР№1/2001 г. ОСГК. Акцентира се на договореностите на ответника единствено с [фирма], а дори и да се приеме, че е бил уведомен от ищеца, не е бил длъжен сам да преценява дали вещите, посочени от последния са именно тези, намиращи се в наетото помещение. Освен това съдът се позовава и на влязло в сила решение №22/15.02.2008 г. по гр.д.№440/2007 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което ищецът в настоящото производство е осъдил Е. Д. П. да му предаде процесните вещи на основание чл.108 ЗС. Въззивният съд е стигнал до извод, че липсват данни ответникът в настоящото производство за е задържал вещите, освен изявлението от 2008 г., когато е счел, че му дължи обезщетение за ползването без основание на собственото му помещение. Окръжният съд е приел, че не са събрани данни за причинната връзка между евентуално противоправно поведение и настъпил вредоносен резултат.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Възможно ли е въззивният съд да прави преценка и да се произнася относно действителността и редовността на официален документ/ в случая нотариално удостоверяване на начина връчване на нотариалната покана/, без документът да е бил оспорван надлежно и своевременно, и без да е откривано производство по оспорването му ? Като противоречива практика на обжалваното решение се сочи решение по т.д.№682/2010 г. на ВКС, І т.о. и се визира основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
2. Официален или частен документ е договор, сключен между търговци, представлявани от своите управители като длъжностни лица ?. Като основание за допускане по този въпрос се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
3. Доказва ли се съществуването на договор и достоверността на неговата дата, ако бъдат потвърдени от свидетел, призован от страната, която го оспорва ?. Позовава се противоречие с приетото по определение по ч.гр.д.№230/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
4. Счита ли се за мотивирано по смисъла на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК решение, в което съдът се е произнесъл и е обсъдил само част от исканията и възраженията на страната, и не е обсъждал друга част от исканията и възраженията(вкл. и относно връзката между доказателствата от една страна, и фактическите и правни констатации от друга страна) ?. Във връзка с този въпрос се твърди, че в решението си въззивната инстанция не е изложила мотиви по няколко нейни твърдения. Позовава се на решение по т.д.№1019/2009г. на ВКС, 3 т.о.
5. Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван(за недействителността на двата договора от 2006 г., единият от които не е предмет на спора), следвайки открита процедура по оспорването им ? К. жалбоподател се позовава на решение по чл.290 по гр.д.№1129/2009 г. на ВКС, І г.о.
6. Следва ли въззивният съд да не приема обвързващата сила на пресъденото нещо на влезли в сила решения по други дела между същите страни(свързани с обстоятелствата от съществено значение за висящия спор) относно спорните материални права, въведени с основанието и петитума на исковете като предмет на делото, по приключените дела между същите страни ? По този въпрос касаторът се позовава на т.18 от ТР по тълк.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Д. П., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение постановено оценяем иск с цена над 5000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване съдът съобрази следното:
По първия въпрос – “Възможно ли е въззивният съд да прави преценка и да се произнася относно действителността и редовността на официален документ/ в случая нотариално удостоверяване на начина връчване на нотариалната покана/, без документът да е бил оспорван надлежно и своевременно, и без да е откривано производство по оспорването му ?” настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изложените в мотивите на окръжния съд изводи не са решаващи.
По втория въпрос, а именно – “Официален или частен документ е договор, сключен между търговци, представлявани от своите управители като длъжностни лица ?”, съдът намира, че този въпрос не е обоснован с извод на въззивния съд.
По третия от поставените въпроси, а именно – “Доказва ли се съществуването на договор и достоверността на неговата дата, ако бъдат потвърдени от свидетел, призован от страната, която го оспорва ?, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по същия въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а въпросът да бъде преформулиран – “Дали може да се докаже съществуването на договор и достоверността на неговата дата със свидетелски показания ?”.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по четвъртия поставен въпрос – “Счита ли се за мотивирано по смисъла на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК решение, в което съдът се е произнесъл и е обсъдил само част от исканията и възраженията на страната, и не е обсъждал друга част от исканията и възраженията(вкл. и относно връзката между доказателствата от една страна, и фактическите и правни констатации от друга страна) ?”, тъй като същият е бланкетен, не е обоснован с извод на окръжния съд, а обосновката към него в изложението по естеството си представлява навеждане на касационни оплаквания.
По петия от поставените въпроси – “Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван(за недействителността на двата договора от 2006 г., единият от които не е предмет на спора), следвайки открита процедура по оспорването им ?” въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед приетото в решение №529/09.7.2010 г. по гр.д.№1129/2009 г. по описа на ВКС, І г.о., като въпросът следва да бъде преформулиран – “Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван ?”
По шестия от поставените въпроси – “Следва ли въззивният съд да не приема обвързващата сила на пресъденото нещо на влезли в сила решения по други дела между същите страни(свързани с обстоятелствата от съществено значение за висящия спор) относно спорните материални права, въведени с основанието и петитума на исковете като предмет на делото, по приключените дела между същите страни ?”, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е не налице твърдяното противоречие между него и т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК.
С оглед изложеното на касационния жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение писмени доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 427,68 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №298/27.10.2011 г. по гр.д.№354/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд, по подадена от адв.П. К. – процесуален представител на ищеца И. И. П., лично и в качеството му на [фирма], от [населено място], касационно жалба, вх.№3751/02.12.2011 г. по следните въпроси:
“Дали може да се докаже съществуването на договор и достоверността на неговата дата със свидетелски показания ?” и
“Следва ли съдът да се произнася в диспозитива на решението си по установителен иск, който не е предявяван ?”.
УКАЗВА на И. И. П., лично и в качеството му на [фирма] от [населено място], да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение писмени доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 427,68 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
След изпълнение на указанията в срок делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
При неизпълнение на указанията в посочения срок делото да се докладва на докладчика за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: