О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
София, 26.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4801 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.05.2015 г. по гр.д. № 4008/2015 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 09.02.2015 г. по гр.д. № 53838/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от С. Г. С. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел в ответното дружество по трудов договор като „ръководител на банков офис „Европа-2”, клон „В.” до 08.11.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.1, т.6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на установените от работодателя технологични правила за работа; за неизпълнение на трудовите му задължения и преките разпореждания на работодателя, с което е създал предпоставки и е допуснал служител от поверения му офис да ощети имуществото на работодателя като се разпореди в своя полза с пари на банката в размер на 762557 лева. Прието е, че наказанието е наложено законно; че извършването на дисциплинарните нарушения е установено по безсъмнен начин, а наложеното наказание е в съответствие с изискването по чл. 189, ал.1 КТ за съразмерност с тежестта на нарушението. Искът за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен, а предвид обусловения им характер като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от С. Г. С. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраният пред първоинстанционния съд доказателствен материал и да обсъди всички доводи във въззивната жалба е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 526 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 248/2012 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли да се ангажира дисциплинарната отговорност на служител на ръководен пост, когато организационно в структурата на работодателя съществуват работни звена, непосредствено отговарящи за нарушенията.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими към спорното право доказателства, представени в първоинстанционното производство и е обсъдил въведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил подробно доказателствата, установяващи извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, в т.ч. допуснатите нарушения по длъжностна характеристика и по Инструкцията за касовата дейност на банката (издадената от ищеца заповед № 15 от 08.08.2012 г., с която е възложил дейност по работа с парични ценности на служител, който не е имал право на такава дейност); нарушение на изискванията за организация по ефективен контрол на дейността на офиса (издадената от ищеца заповед № 14 от 24.07.2012 г., с която е наредил работа с парични средства и контрол върху същата работа на едно и също лице, повишавайки степента на финансовия риск); неизпълнението на заповед за инвентаризация на касовите наличности и подписване на документ, удостоверяващ наличност на всички парични средства при дефицит в касата от 394176 лева; издадените от ищеца заповеди в нарушение на Инструкцията за касовата дейност, с които е възложил на служител еднолично да получава ценни пратки, да зарежда банкомата с парични средства, като има в свое държане едновременно и ключ и шифър за достъп. Съдът е извършил преценка на доказателствата (основна и допълнителна съдебно-технически експертизи и свидетелски показания), установяващи, че в нарушение на вътрешните правила U. RET60-29-06-2007, ищецът е осигурил чрез собствения си уникален код достъп до системата на служител, който не е имал това право; че не е организирал ефективен контрол върху касовите наличности, като документално в касите са водени парични суми в размер по-голям от наличния, което е позволило отклоняването на сума в размер на 616257 лева. Обсъдил е и въведените във въззивната жалба доводи относно личната отговорност на ищеца, приемайки, че освен нарушенията на трудовата дисциплина изразяващи се в издаване на заповеди в нарушение на въведените от работодателя правила, то ищецът не е осъществил и основните си възложени му от работодателя задължения по управление, координиране, контролиране и организиране на цялостната дейност на филиала на дружеството.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът следва ли да се ангажира дисциплинарната отговорност на служител на ръководен пост, когато организационно в структурата на работодателя съществуват работни звена, непосредствено отговарящи за нарушенията. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение, дисциплинарната отговорност е лична – съгласно чл. 186 КТ, дисциплинарно наказание може да бъде наложено само за осъществено от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина. Когато служителят е натоварен с ръководни функции по организирането на работата на подчинените му и осъществяването на контрол за спазването на приетата организация на труда, неизпълнението на тези му задължения влече личната му дисциплинарна отговорност, независимо дали и други служители са нарушили трудовите си задължения. Неполагането на дължимата грижа на ръководителя при изпълнение на задължението да взема всички необходими мерки за добра организация на трудовия процес е дисциплинарно нарушение – в този смисъл и решение № 68 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 3145/2013 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 2500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 03.08.2015 г. с адвокат А. М. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2015 г. по гр.д. № 4008/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-ри „в” въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Г. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: