О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
София, 29.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1215 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. А. В., чрез процесуалния й представител адв.Ж. Ж. срещу решение №2426/05.04.2012 г. по гр.д.№16962/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба И. А. „Военни клубове и военно-почивно дело”, представлявана от изп.директор П. М. и процесуален представител юрисконсулт С. Б., в писмен отговор оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване са неоценяеми искове, а искът за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 3846 лв. е обусловен.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С искова молба вх.№21413/ 10.05.2010 г. на Софийски районен съд жалбоподателката е предявила искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ за отмяна на уволнението й като незаконно, за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без работа в продължение на 6 месеца поради незаконното уволнение. Тя работела като „изпълнител-камериер” по трудов договор с ответника по касационната жалба.На 26.04.2010 г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 25.05.2010 г. , поради съкращаване на щата.Работодателят с последваща заповед на основание чл.344 ал.2 КТ отменил заповедта за уволнението й. Втората заповед й била съобщена при отказ, установен с подписите на двама свидетели на 10.05.2010 г. С молба вх.№1019046/25.05.2010 г. подадена от името на М. Х. А. и уточнена с последваща молба, че подател е не това лице, а жалбоподателката, е изразено становище, че писмото на ответника по исковата молба не поражда правното действие, предвидено в чл.159 т.3 АПК, вр. с чл.121 ал.1 т.3 ЗДСл. На 25.05.2010 г. на жалбоподателката била връчена нова заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.328 ал.1т.2 КТ .Тя подписала и декларация, че е получила трудовата си книжка, в която е отразено,че е била на работа в периода от 10.05.-25.05. 2010 г. С решение № ІІ-65-179/13.10.2011 г. по гр.д.№21413/2010 г. на Софийски районен съд исковете предявени от жалбоподателката са отхвърлени. С обжалваното решение то е потвърдено. Въззивният съд е изложил съображения, че възражението направено с молбата от 25.05.2010 г. е несъстоятелно, пред вид предмета на спора по делото. Посочил е, че в с.з.проведено на 11.11.2010 г., от първоинстанционния съд са приети представени от ответника по касационната жалба писмени доказателства, включително заповедта за отмяна на първата заповед за уволнение, с отбелязването за начина на връчване и копие от трудовата й книжка, без да бъдат оспорени от жалбоподателката. Първата заповед е издадена с цел да породи действие от 25.05.2010 г., поради което предявените искове на 10.05.2010 г. , когато трудовото правоотношение на жалбоподателката все още не е било прекратено се явяват преждевременно заведени.С втората заповед е отменена тази за прекратяване на трудовото й правоотношение и поради това не може да се приеме,че фактът на прекратяване е настъпил в хода на делото, респективно да бъде съобразен при постановяване на решението.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда:
-разполага ли работодателя с правната възможност да отмени издадена от него заповед за прекратяване на трудово правоотношение, докато то все още съществува и кога той може да го направи- преди или след настъпването на прекратителния й ефект, преди или след като е произвела правно действие;
-относно задължението на съда да вземе пред вид фактите , настъпили след предявяване на исковата молба, които са от значение за спорното право и има ли ищеца правен интерес от водене на иска, когато юридически факт от значение за изхода на делото настъпи след предявяване на исковата молба и преди устните състезания.
Счита, че по поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и прилага решение № 935/28.12.2009 г. по гр.д.№3558/2008 г., ІІІ г.о., решение от 12.10.2010 г. по гр.д.№21409/2010 г. на Софийски районен съд, решение № 217/26.05.2011 г. по гр.д.№999/2010 г., ІІІ г.о., решение №78/13.05.2011 г. по гр.д.№984/2010 г., ІІІ г.о., решение №61/30.04.2010 г. по т.д.№741/2009 г., І т.о.
Първите две цитирани решения се отнасят до първите поставени материалноправни въпроси.Те не си противоречат, обжалваното въззивно решение също не е в противоречие с тях.
Останалите цитирани решения са по поставените процесуалноправни въпроси и също не си противоречат помежду си.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателката въпроси не са обуславящи правните , а третират фактическите изводи на съда. Не са представени решения, които да представляват противоречива съдебна практика-напротив в цитираните решения са изложени съображения, които застъпват еднакви становища по повдигнатите от жалбоподателката въпроси. По поставените въпроси въззивният съд не е взел становище .Той е изложил подробни съображения , според които не е приел за установен твърдяния от жалбоподателката факт, че към момента на постановяване на решението трудовото й правоотношение е било прекратено с атакуваната заповед. Всъщност оплакванията на жалбоподателката са за фактическите и правни изводи на въззивния съд, но те не могат да станат повод за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2426/05.04.2012 г. по гр.д.№16962/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: