О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1359
София, 09.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1050/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. Й. Й. и И. С. Й., двамата от София, чрез пълномощника им адв. Д от АК-София, срещу решение от 20.03.2009 година по гр.д. N 1135/2008 година на Софийски градски съд, с която е оставено в сила решение от 18.06.2007г. по гр.д. № 4939/2000г.на районен съд-София, 59 състав. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу С. М. Н. от гр. С. за сумата 9 150 евро, съставляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване на съсобствен имот, а именно апартамент № В* в София, ж.к. „Л”, бл.41, вх. А, ет.4 – иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Ответникът С. М. Н. от гр. С. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище.
Жалбата е постъпила в рока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторите се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, формулирани така:
1. Допустимо ли е да се претендира, съответно присъжда със съдебен акт парично вземане, определено в парични единица, различна от националната българска валута, в случая в евро, при положение, че претенцията е предявена след отмяната на императивната забрана, съдържаща се в чл.10, ал.1 ЗЗД /отм. ДВ, бр.83 от 1999г./, след като не е налице позитивна диспозитивна разпоредба в обратен смисъл на отменената?
2. От значение ли е по отношение на прилагане на забраната за уговаряне, респективно претендиране на обезщетение за ползване на съсобствен имот на вземане, определено в различна от националната парична единица моментът на възникване на правоотношението между страните или от значение е моментът на предявяване на претенцията и съответно постановяване на съдебния акт?
Твърди се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на Върховния касационен съд, която отчита отмяната на чл.10, ал.1 ЗЗД и съобразява действителността на уговореното от страните към релевантния момент – 1.01.2000г. Представят съдебни решения. По втория въпрос касаторите поддържат и наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по т.3 ня чл.280 ГПК, тъй като той бил съществен и от значение за развитието на правото. Обосновката е свързана с приложното поле на отменената норма на чл.10, ал.1 ЗЗД, която според касаторите трябва да се прилага ограничително, като се взема предвид не момента на възникване на правото, а този на предявяване на иск.
Искането за допускане на касационно обжалване не следва да се уважава. Формулираните материалноправни въпроси са повдигнати неоснователно, тъй като нямат отношение към правилността на постановеното решение по конкретния правен спор. Искът за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен от въззивния съд с решителния мотив, че се касае до установено със закон парично вземане, което може да се претендира в национална валута. Нормата на чл.10, ал.1 ЗЗД /отм./ се намира в раздел „ДОГОВОРИ” и е относима към уговорени от страните парични задължения. С отмяната на текста отпадна ограничението участниците в облигационни отношения да договарят паричните си престации в местна монета. В случая вземането на касаторите, както е посочил и въззивният съд, не произтича от договорено плащане във валута, различна от местната, за да могат те, на базата на уговореното, да претендират изпълнение или обезщетение за неизпълнението в съответствие с него. В този смисъл представената съдебна практика е неотносима към настоящото делото и не е в подкрепа на твърдението за наличието на неправилна или противоречива практика на съдилищата, или за необходимост от преодоляването и доразвиването й в твърдянята от касаторите насока. Съдът не присъжда разноски на ответника в това производство поради липса на данни за такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2009 година по гр.д. N 1135/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.