О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
гр.София, 20.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 1118/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 3538 от 26.11.2012 год. на адв.Г. Ю. от [населено място], като пълномощник на А. А. Т., Д. П. Ц., А. П. К., Н. Б. Б., М. Б. Б., С. С. М., Л. С. М., М. Л. Ч. и В. Г. З., срещу определение № 2487 от 07.11.2012 год. по в.ч.гр.дело № 843/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2482 от 17.07.2012 год. на Гоцеделчевския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1446/2011 год. поради недопустимост на предявения иск.
Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е върнал делото на първата инстанция с указания за отстраняване недостатъците на исковата молба, като страната изложи обстоятелства, с които да обоснове правния си интерес от предявяване на иск срещу този ответник.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с реше ние № 87 от 24.03.2011 год. по гр.дело № 1820/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 5 от 06.06.2011 год. по гр.дело № 47/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1132 от 22.04.2010 год. по гр.дело № 124/2009 год. на ВКС, ІV г.о., определение № 463 от 21.07.2010 год. по ч.гр.дело № 407/2010 год. на ВКС, ІV г.о. и определение № 621 от 02.11.2010 год. по ч.гр.дело № 600/2010 год. на ВКС, ІV г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о. взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 1446/2011 год. на Гоцеделчевския районен съд е било образувано въз основа на искова молба с вх.№ 7749 от 16.11.2011 год., с която частните жалбоподатели са поискали да бъде признато за установено спрямо ответниците-четири физически лица и [община], че наследодателката им В. Г. М./починала на 14.02.1974 год./ е била собственик преди образуването на ТКЗС, на нива от *. дка в м.”С. гробища” в землището на [населено място], представляваща имот № *, парцел * и * от кадастрален план, изработен през 1992 год.
С разпореждане от 28.11.2011 год. съдът е оставил делото без движение и е дал указания на ищците да отстранят констатираните нередовности на исковата молба.
С молба с вх.№ 413 от 17.01.2012 год. ищците представили нова, поправена искова молба.
С разпореждане от 13.02.2012 год. районният съд приел, че исковата молба е допустима и разпоредил препис от нея да се изпрати на ответниците със съответните указания, адресирани до тях.
С разпореждане № 1298 от 06.04.2012 год. районният съд констатирал, че е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие на изложените в нея обстоятелства с формирания петитум-наведени били обстоятелства, че ответната община е придобила собствеността върху имота след включването му в ТКЗС, което навеждало на иск по чл.124 ГПК за собственост към настоящия момент, а се искало да се признае за установено, че наследодателят на ищците е бил собственик на конкретен имот към минал момент – преди образуване на ТКЗС/чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/. Посочено е било, че предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, [община] не може да бъде страна в производството. Указано е било на ищците да съобразят обстоятелствената част и петитума на исковата молба с изложеното по-горе, а в случай, че предявят установителен иск към настоящия момент, то следва да конкретизират предмета на спора по действащия план на населеното място. Указано им е по-нататък и да представят доказателства за идентичност на процесния имот с имота, описан в нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., а ако имотите не са идентични, да обосноват правния си интерес от иска срещу ответниците-физически лица. В случай, че се предявява иск за собственост към минал момент-указано е на ищците да установят правния си интерес от воденето му.
На 11.06.2012 год. ищците представили нова поправена искова молба /л.100 от делото/, в която като ответник фигурира единствено [община]. Обстоятелствената част на поправената искова молба не се различава от първоначалната искова молба и от поправената искова молба, представена на 17.01.2012 год. – ищците са поддържали, че са наследници на В. Г. М., починала на 14.02.1974 год., която приживе била собственик на земеделския имот, който обаче било отказано да бъде реституиран по реда на ЗСПЗЗ. За този имот ищците се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1992 год., но същият бил актуван като публична общинска собственост. При тези обстоятелства е било поискано ищците да бъдат признати за собственици спрямо ответната община на нива от * дка в качеството им на наследници на В. М., починала на 14.02.1974 год., преди образуване на ТКЗС.
Районният съд е прекратил производството с определение № 2482 от 17.07.2012 год., като е приел, че искът е недопустим, тъй като законът не позволява предявяването на установителен иск за собственост към минал момент /с изключение на случаите по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 З./. Посочено е, че правният интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е обусловен от наличието на реституционно производство пред поземлена комисия/ОСЗГ или възможност да бъде образувано такова/, независимо от това дали административното производство е висящо или поземлената комисия се е произнесла положително с окончателно решение /тълк.решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС/. Прието е, че липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото ответникът не е оспорил собствеността върху имота към момента на кооперирането му.
В. съд потвърдил определението, като споделил изцяло изводите на първата инстанция за недопустимост на така заявената претенция. Добавил е, че районният съд не е бил обвързан от дадената от ищците в исковата молба правна квалификация и я е определил самостоятелно, основавайки се на изложените в нея обстоятелства, които в крайна сметка отново частично са останали в противоречие с конкретизирания петитум.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на определението на въззивната инстанция със съдебните актове, на които се позовават частните жалбоподатели с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Действително, съдът извършва проверка на допустимостта на иска след постъпване на исковата молба /чл.129, ал.1 и чл.130 ГПК/, но такава проверка съдът извършва и в подготвителното заседание /чл.140, ал.1 ГПК/, тъй като в този последващ момент има и конституиран ответник, който е имал възможност да представи с отговора на исковата молба възраженията си срещу иска и да упражни процесуалната си защита срещу него. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. При липса или при ненадлежно упражнено право на иск, когато съдът пропусне да съзре своевременно неговата недопустимост, фактически извършените от съда процесуални действия са опорочени и трябва да бъдат обезсилени. Предвид на това, въззивното определение не противоречи на решение № 87 от 24.03.2011 год. по гр.дело № 1820/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., според което по допустимостта на иска се извършва проверка в закритите заседания по чл.130 и чл.140 ГПК, а разглеждането на частната жалба срещу разпорежданията за връщане на исковата молба съгласно чл.278, ал.1 ГПК също става в закрито заседание, като горестоящият съд може да прецени това да стане и в открито заседание.
Обжалваното определение не противоречи и на решение № 5 от 06.06.2011 год. по гр.дело № 47/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., в което е посочено, че процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца и при проверката дали искът е предявен от или срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В случая, въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд не е бил обвързан от дадената от ищците с исковата молба правна квалификация и я е определил самостоятелно, въз основа на изложените в нея обстоятелства, които са останали в противоречие със заявения петитум. Решаващ мотив за прекратяване на производството е, че ответната община не е оспорила собствеността върху имота към момента на кооперирането му, а искане за признаване на това право към настоящия момент не е било формулирано нито в петитума на първоначалната, нито в петитумите на последващите, подадени в районния съд поправени искови молби.
Решение № 1132 от 22.04.2010 год. по гр.дело № 124/2009 год. на ВКС, ІV г.о. е изцяло неотносимо към настоящия процесуалноправен казус. Същото разглежда хипотеза на правоприемство на физическо или юридическо лице във висящо производство – чл.120 ГПК/отм./, респ. чл.227 ГПК, като е посочено, че наследниците на починал преди предявяване на иска ответник не следва да бъдат конституирани на негово място като страна в процеса, тъй като смъртта му е сложила край на процесуалната му правоспособност.
Съгласно определение № 463 от 21.07.2010 год. по ч.гр.дело № 407/2010 год. на ВКС, ІV г.о. съдът следи служебно за наличието на представителна власт, като чл.101 ГПК го задължава да даде срок на страната да заяви дали потвърждава действията, извършени без представителна власт и едва при неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността, процесуалното действие се смята за неизвършено. Определението е неотносимо към настоящия казус.
Определение № 621 от 02.11.2010 год. по ч.гр.дело № 600/2010 год. на ВКС, ІV г.о. касае приложението на чл.101, ал.1, изр.второ ГПК, като посочва, че указанията на съда относно нередовността на извършено от страната процесуално действие, начинът на отстраняването й и срокът за поправката трябва да бъдат ясни и точни.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2487 от 07.11.2012 год. по в.ч.гр.дело № 843/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, по частна касационна жалба вх.№ 3538 от 26.11.2012 год. на адв.Г. М. Ю. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/