О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 28.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5872/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2858/23.7.2013 г., подадена от ищеца П. А. Х. от [населено място], област Г., приподписана от адв. С. И., против въззивно решение №195/14.6.2013 г. по гр.д.№133/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №49/07.02.2013 г. по гр.д.№712/2012 г. по описа на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Х. от [населено място], област Г., против И. В. Х. от същия град, за сумата 8000 лева – претендирани подобрения в имот, подробно описан в решението, като неоснователен.
Въззивната инстанция е приела, че проведеното на 22.01.2013 г. съдебно заседание, в отсъствие на ищеца, не е довело до ограничаване правото му на защита, тъй като той е имал възможност към този момент да ангажира всички относими към спора доказателства и в указания от съда срок да представи писмена защита. Изложени са изводи за процесуално бездействие, включително и след получаване на съобщението за наложена глоба по чл.92а ГПК, като не са представени пред първоинстанционния съд доказателства за уважителни причини за неявяване в процесните две проведени съдебни заседания, нито са правени нови доказателствени искания, а такива не са направени и пред въззивната инстанция. Не е зачетено възражението на ищеца – въззивник, че упълномощаването на процесуалния представителна ответницата по исковата молба не е извършено по надлежния ред, указан в закона, и извършените от него процесуални действия следва да се приемат за нищожни. Въззивната инстанция е изложила и мотиви, че във въззивната си жалба ищецът не се позовава на необоснованост на първоинстанционното решение, нито са наведени оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства и изводите в атакуваното решение. Поради това окръжният съд и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е счел, че служебно не би могъл да се позове на различни от сочените от жалбоподателя основания за неправилност на обжалваното решение. Изложен е извод, че не са констатирани допуснато от първата инстанция нарушения на императивни материалноправни разпоредби, което да дава основание за отмяна на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и с оглед правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи се, че няма законова разпоредба, която да задължава процесуалния представител да лиши собствената си майка, да я остави сама да се явява по наказателно дело, като обвиняема, а не както и първата и втората съдебни инстанции неправилно са посочили като пострадала. Твърди се, че има непротипоречива практика на ВС и ВКС, че ако има гражданско и наказателно дело в еднакви по ранг съдилища, то наказателното дело е приоритетно за явяване за адвоката. Поради това се сочи, че с оглед разпоредбите на закона и на моралния кодекс на адвоката е бил длъжен да се яви по наказателното дело пред еднакъв по ранг съд. Твърди се също така, че първоинстанционният съд е следвало да спре делото, след като той не е оспорил по реда на ГПК пълномощното на пълномощника на ответната страна, а е посочено в хода на гражданското производство, че е налице престъпно обстоятелство, за което е сезирана районната прокуратура. Навежда се и довод, че нито една от двете предходни инстанции не е обсъдила, нито изобщо е споменала за допуснатото оспорване на официални, преведени на български език документи за брак в Ю., и е допуснато от ответницата откриване на процедура по оспорване на тези документи. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация И. В. Х., посредством процесуалния си адв. Д., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение 195/14.6.2013 г. по гр.д.№133/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№2858/23.7.2013 г., дадена от П. А. Х. от [населено място], област Г., приподписана от адв. С. И..
ОСЪЖДА П. А. Х., ЕГН – [ЕГН], ОТ [населено място], област Г., [улица], да заплати на И. В. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица], деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: