О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6814/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. В. срещу решение от 20.06.2013 г. по гр. дело № 4151/2013 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решението от 15.02.2013 г. по гр. дело № 56081/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. П. В. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че с оглед представените доказателства по делото е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, предвидена в КТ, както и че е установено основанието, отразено в заповедта за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца – чл.187, т. 3 и т. 7 КТ. Въззивният съд е приел още, че тъй като ищецът с исковата молба не е оспорил вменяването на визираните му в уволнителната заповед дисциплинарни простъпки, то този въпрос не следва да бъде разглеждан. Същевременно въвеждането на този въпрос едва с въззивната жалба е недопустимо. Решаващият състав е приел също така, че по делото се установява по безспорен начин от събраните писмени доказателства, че работодателят е спазил изискването на чл. 193, ал.1 КТ. Освен това е изложил мотиви относно спазването на чл. 189, ал.1 КТ от ответника по исковете.
В приложението, представено в резултат на производство по чл. 285, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал, че обжлваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и противоречи на решение № 120/04.04.2013 г. по гр. дело № 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Изложени са съображения за неправилност на решението, така квалифицирани от касатора с оглед приетото от въззивния съд за приложение разпоредбата на чл. 272 ГПК. Освен това касаторът е изложил и своята защитна теза, свързана с това, че ответникът не представил необходимите според него доказателства, за да се изясни фактическата обстановка. Други доводи няма изложени.
Касаторът не установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, 1- 3 ГПК. С така депозираното изложение и въпреки дадените възможности, той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд. Липсата на поставен въпрос самостоятелно има за правна последица недопускане на решението до касационно обжалване /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Касаторът не е обосновал и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а соченото противоречие със задължителна практика на ВКС, обосновано с доводи за неправилност на решението е ирелевантно, тъй като в разглеждания случай, както бе посочено по – горе въззивният съд е изложил мотиви изцяло по спорните въпроси, очертани от ищеца в исковата му молба. Изложил е и мотиви за това, че за първи път посочените с въззивната жалба основания за незаконосъобразност на уволнението не подлежат на обсъждане, тъй като са недопустимо въведени в процеса. По същият начин и оплакванията в разглежданото изложение, свързани с установяване на нарушението не могат да бъдат заявявани за първи път пред касационната инстанция и то в производство по чл. 288 ГПК, а и самите оплаквания за неправилност на въззивното решение не могат да формират валиден довод по основанията за допускане на касационно обжалване , тъй като се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК и се разглеждат само в решението по чл.290 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2013 г. по гр. дело № 4151/2013 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: