О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр.София, 18.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 116 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “ЕФЕ – Д. дериджилик ет ве ет юрюнлери санайи тиджарет лимитед щиркети” ООД, гр. И., Република Т. срещу определение от 20.01.2009г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д. № 501/2008г. и частният жалбоподател е осъден да заплати на “М”А. разноски в размер на 1200 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл.51 от ГПК /отм./, но служебният адрес на адв. А, до когото е изпратено съобщението за изготвяне на първоинстанционното съдебно решение, е бил известен на А. колегия – гр. П..
Ответникът “М”А. , гр. С. оспорва частната жалба, като възразява, че адв. А е бил посочен за съдебен адрес и след като не е изпълнил задължението си да уведоми съда за новия си адрес, правилно на основание чл.51, ал.2 от ГПК /отм./, страната е счетена за уведомена за постановения съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съобщение за изготвяне на решението по гр.д. № 80/06г. е изпратено от Силистренския окръжен съд до ищеца / настоящ частен жалбоподател/ на посочения в исковата молба съдебен адрес в гр. П., ул.”Ж” № 18 чрез адв. А, който е и пълномощник на страната.
Разписката към съобщението е оформена от длъжностното лице на 25.07.2008г. с отбелязване, че адв. А е напуснал посочения съдебен адрес. Върху разписката е направена отметка, че на 04.08.08г. е изпратено съобщение на нов адрес. Това съобщение е връчено на адрес: гр. П., бул.”К” № 41 и е получено на 18.08.2008г. от С. И. С. – колега на адв. А.
По делото липсват данни за лицето, съобщило адреса на адв. А на бул.”К”, на който редовно е връчен препис от първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е депозирана на 26.08.2008г. от адв. С.
За да постанови обжалваното определение за прекратяване на производството по въззивната жалба срещу решението по т.д. № 80/06г. Варненският апелативен съд е приел, че адвокат М е напуснал посочения по делото съдебен адрес и не е уведомил съда за новия си адрес, поради което съобщението следва да се приложи по делото и да се счита за редовно връчено на датата, посочена в разписката – 25.07.08г., поради което въззивната жалба е недопустима като просрочена.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че подадената на 26.08.08г. въззивна жалба не е просрочена и е процесуално допустима.
Ищецът по иска е посочил съдебен адрес съгласно чл.42, ал.1 от ГПК /отм./ – адв. А, на когото да се връчват призовките и съобщенията по делото.
По силата на чл.51, ал.1 от ГПК /отм./ лицето, посочено за съдебен адрес, има задължение да уведоми съда за новия си адрес, когато същият бъде променен, като в противен случай призовката се прилага към делото и се смята за връчена. В случая, промяната на адреса – “напускането му” е удостоверена от длъжностното лице, което връчва призовките, без да е посочено как е събрано сведението – от лица, обитаващи обекта, от съседи или по друг начин. Едновременно с това на съдебния служител е станал известен новият адрес на адв. А, тъй като изпратеното по-късно съобщение е получено редовно от адресата. По делото липсват данни дали лично съдебният адресат е съобщил новия си адрес на съда, но независимо от това първоинстанционният съд е уведомил страната за постановения съдебен акт, връчил му е препис и е посочил, че решението подлежи на въззивно обжалване. Прилагането на правните последици от неизпълнение на задължението за уведомяване на съда за променения адрес на страната или на нейния представител е процесуално действие на съда, т.е. страната се счита за призована по реда на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./ въз основа на разпореждане на съдията – докладчик по делото. В този смисъл, датата на удостоверяването от призовкаря, че лицето не е намерено на адреса, не се счита за дата на връчване на съобщението по чл.51, ал.2 от ГПК /отм./. От момента на констатацията на длъжностното лице до получаване на призовката по делото е възможно страната да е изпълнила задължението по чл.51, ал.1 от ГПК /отм./, поради което единствено съдът е компетентен да се произнесе по редовността на призоваването. Въззивният съд разполага с правомощието да контролира надлежното извършване на процесуалните действия на първоинстанционния съд, но неприлагането на нормата на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./ и връчването на съобщение на посочения съдебен адресат, налагат извод, че изчисляването на срока за обжалване следва да се извърши от датата на получаване на призовката. Начинът на узнаване на адреса е ирелевантен за редовността на връчването и не би могъл да се съобразява във вреда на жалбоподателя.
По тези съображения срокът за въззивно обжалване тече от 18.08.08г. и към датата на депозиране на въззивната жалба не е изтекъл, поради което същата е редовна съгласно чл.197 от ГПК /отм./.
Неправилни са изводите на Варненския апелативен съд за липсата на представителна власт на лицето, подало жалбата. Пороците на упълномощаването или непредставянето на пълномощно по делото са нередовности на жалбата, поправими по реда на чл.25, ал.2 от ГПК /отм./, респ. чл.199, ал.3 от ГПК /отм./, поради което въззивното производство не подлежи на прекратяване на това основание.
С оглед на отмяната на определението за прекратяване на производството по делото следва да се отмени и определението за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 20.01.2009г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д. № 501/2008г. и “ЕФЕ – Д. дериджилик ет ве ет юрюнлери санайи тиджарет лимитед щиркети” ООД, гр. И., Република Т. е осъден да заплати на “М”А. , гр. С. разноски в размер на 1200 лв.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.