О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
ГР. С., 01.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1048/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. „Н. В.” , [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №360/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Й. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „ ст. учител теоритично обучение”, при ответника на осн. чл.328, ал.1,т.3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора материалноправните въпроси: във връзка със закрилата по чл.333, ал.4 от КТ предвиденото в К. писмено съгласие на синдикалния орган за всеки отделен случай, ”отъждествява ли се с предварително съгласие на същия по см. на посочената разпоредба на КТ”. В случай, че е взето решение на синдикалния орган като колективен, съгласувано с председателя на органа и писмото е подписано само от последния, следва ли това да се оцени като липса на съгласието, предвидено в К. / и закона/. Тези въпроси според касатора се решават противоречиво от съдилищата. За установяване на противоречието представя опр. на ВКС, трето гр. отделение по гр.д. №1865/09 г. по реда на чл.288 от ГПК и решения на Плевенски окръжен и Кюстендилски окръжен съд по въззивни дела, без данни за вл. в сила – осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Процесуалният въпрос – може ли съдът и в частност въззивният по реда на чл.269, ал.2 от ГПК да се позове на основания за незаконност на уволнението, които са ненадлежно посочени / извън преклузивния срок / от ищеца, каквото е това за неспазена закрила по чл.333, ал.4 от КТ, според касатора е от значение за спора и за точното прилагане на закона – осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
В. съд е приел, че твърдението за неспазена закрила по чл.333, ал.4 от КТ, от която ищцата доказано се ползва, е въведено като основание за незаконност на уволнението своевременно в процеса с допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК преди първото по делото заседание. В К. – чл.12 е предвидено, че уволнението на членове на синдикатите – страни по договора на осн. чл.328, ал.1,т.2 и 3 от КТ може да стане само след писмено съгласие на съответните синдикални органи за всеки отделен случай. Ищцата е член на синдикат – страна по договора, което е посочено и в протокола за подбор. Съгласието за уволнение на ищцата е дадено само от председателя на синдикалната организация, който еднолично заявява, че е съгласен с решението, взето от ръководството/ не се уточнява дали синдикалното или на предприятието/. Съгласието за уволнението на синдикални членове се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател – р. по гр.д. №1315/09 г. на ВКС, трето г.о. В случая не е дадено предвиденото в К. предварително съгласие на синдикалния колективен орган, поради което според ОС не е спазена закрилата по чл.333, ал.4 от КТ и уволнението е признато за незаконно и отменено само на това основание.
Не се установява твърдяното от касатора противоречиво решаване на материалноправните въпроси: представените опр. на ВКС по чл.288 от ГПК и решения на въззивни съдилища без данни за влизане в сила не могат да обосноват противоречието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Освен това изводите във въззивното решение и в представените решения на въззивни съдилища и определение на ВКС по чл.288 от ГПК относно предпоставките за ползване и спазване на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ съвпадат. Необходимо е закрилата да е предвидена в К. с посоченото в КТ съдържание, К. да има действие за работника, който се позовава на нея и предвиденото в К. предварително съгласие да е дадено от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от председателя на синдикалната организация. Последният еднолично може само да удостовери взетото от колективния орган решение / съгласие/. Ако съгласието е дадено само от председателя, това е равнозначно на липса на съгласие / опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №1865/09 г., р. на Кюстендилски ОС по гр.д. №95/11 г./. В този смисъл е и ръководната практика на ВКС – цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №1315/09 г. на трето г.о., по чл.290 от ГПК. Затова осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК не е налице.
Процесуалният въпрос също е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №1077/09 г. на трето г.о. Ищецът по реда на чл.143, ал.2 от ГПК / и по арг. от чл.214 от ГПК/ с оглед становището на ответника и представените от него доказателства, може да поясни и допълни исковата молба в рамките на предявеното основание, като се позове и на други конкретни, детайлни факти, представляващи част от същото основание и обосноваващи същото искане. В. решение съответства на тази практика, поради което не е налице и второто сочено от касатора основание за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №360/12 г. от 29.06.12 г.
Осъжда П. „Н. В.”, [населено място] да заплати на М. Л. Й. деловодни разноски за това производство в размер на 100 / сто / лв., адв. възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: