4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
София.06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 890/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя З. А. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 249 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 160/2012 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 73 от 04.08.2011 г. по т.д. № 161/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора за признаване за установено, на основание чл. 422 ГПК, по отношение на [фирма], че дължи на [фирма], [населено място] сумата 153 104.54 лв. представляваща дължима сума по договор за стоков кредит с погасителен план № 140/07-Л от 22.10.2007 г., след извършено съдебно прихващане със сумата 4 341.70 лв. – суми за „натурал рабат” за м.декември 2007 г. в размер на 4 241.86 лв. и законна лихва 99.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК по гр.д. № 44 009/2008 г. по описа на СРС, 74 състав. Касационната жалба е само срещу въззивното решение в частта, с която не е уважено направеното възражение за прихващане със сумата от 52 111.49 лв. – главница, представляваща „натурал рабат” и със сумата 12 469.54 лв. – лихва върху нея.
К. поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава приложното поле на касационно обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по въпроси, свързани с правната същност на договора за стоков кредит и същността на „натуралния рабат” и предпоставките за неговото валидизиране, както и доколко са приложими търговските обичаи при липсата на нормативна уредба на договора за стоков кредит и на „натуралния рабат” когато съществуват дълготрайни търговски отношения за доставка на стоки под формата на стоков кредит.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане касационното разглеждане на делото за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на въззивното решение. Съображенията са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд в обжалваната част, с която е прието за неоснователно направеното възражение за прихващане, въззивният съд е преценил, че по договор №140/22.10.2007 г. страните са уточнили стойностното изражение на доставени лекарства и козметични продукти, с уговорен погасителен план за изплащане на сумата 230 446.24 лв., като за обезпечаване на вземането на ищеца в посочения размер, ответникът – купувач е подписал запис на заповед за същата сума, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При липсата на спор по делото, че записът на заповед е издаден, за да гарантира и обезпечи изпълнението на каузалното правоотношение – договор за търговска продажба, въззивният съд се е произнесъл по правопогасяващото възражение за сумата 52 111.49 лв., която според ответника по иска, му се дължи от ищеца за т.нар.”натурал рабат” върху стойността на извършените продажби на стоки, позовавайки се на други договори между тях, в които такава търговска отстъпка е била договаряна. Констатирано е, че първоинстанционното решение в частта, с която е уважено частично възражението за прихващане, е влязло в сила. Основните съображения на решаващия съдебен състав за неоснователност на възражението за прихващане са основани на липсата на уговорена търговска отстъпка в процесния договор, съставляващ по своята същност споразумение за начина на плащане на вече доставени стоки и неприложимост на клаузи за търговска отстъпка по други договори между страните.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съобразно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основната предпоставка от приложното поле на касационното обжалване, правният въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност по чл.281 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси, поставени по принцип, свързани с правната характеристика на договора за стоков кредит и със същността на натуралния рабат, изразен в стойност/намаление в пари/ за определено количество стоки/ натрупани стокообороти/, или в натура, не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото. В тази насока се съобразяват решаващите изводи на въззивната инстанция в частта, с която е прието, че каузалното правоотношение, обективирано в договор за стоков кредит с погасителен план, по своята същност е споразумение за начина на плащане на вече доставени лекарствени и козметични продукти и в него не е материализирана воля на страните за търговска отстъпка /рабат/. Що се касае до изразеното от съда становище за недоказаност на твърдението на ответника/сега касатор/ за наличието на уговорка за месечна отстъпка в стойност за определено количество стоки /рабат/, то правилността му не би могла да се преценява в рамките на производството по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
Поставените от търговското дружество – касатор въпроси, касаещи изискването за валидност на уговорката за рабат и доказването й в процеса при установени трайни търговски отношения между страните, са основани на твърдяни в жалбата нарушения на чл.288 ТЗ, вр. с чл.20 ЗЗД и пряко произтичат от поддържаните доводи за неправилност на решението, на основание чл.281 ГПК. Преценката на правните доводи на ответника/касатор/ в посочения смисъл, е част от осъществената от страна на съдебния състав на Апелативен съд – П. правораздавателна дейност, а доколко правилно тези доводи са отхвърлени, това касае пряко правилността на обжалвания съдебен акт.
Предвид горното, общата предпоставка на ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касационен контрол не е налице, поради което не подлежи на преценка дали поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което допълнително основание не е и мотивирано.
Приложеното по делото допълнение към касационната жалба, както и приложените съдебни актове, за които няма данни да са влезли в сила, не може да се преценяват, тъй като то е депозирано извън рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 249 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 160/2012 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: