1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 19.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 672 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адвокат С. А., срещу определение № 4045 от 11. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 6289/2017 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 5670 от 28. 09. 2017 г., постановено по чл. 248 ГПК по т. д. № 8039/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателят – ищец по първоинстанционното производство не следвало да внася държавната такса от 2 380 лв., тъй като същият не отстранил нередовността на исковата молба, свързана с невнасянето й, съответно исковата молба подлежала на връщане, а производството по делото – на прекратяване. Сочи се, че решението по делото било недопустимо с оглед постановяването му по нередовна искова молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изводите му: 1. При наличието на констатирана от съда нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнасяне на дължимата по делото държавна такса, и дадени изрични указания и срок за отстраняването им, при условие, че ищецът не ги отстрани в дадения срок, длъжен ли е съдът да прекрати делото. 2. Недопустимо ли е решението, постановено по искова молба, по която не е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че процесуалноправните въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 528/10. 06. 2010 г. по ч. т. д. № 451/2010 г., I т. о., определение № 162/20. 04. 2010 г. по ч. гр. д. № 48/2010 г., II г. о. и определение № 1074 от 30. 11. 2012 по ч. гр. д. № 151/2017 г., II т. о.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] не е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила решение № 1094 от 8. 06. 2017 г. по т. д. № 8039/2015 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу ЗД [фирма] иск по чл. 208 КЗ /отм./ за заплащане на сума 119 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпило на 10. 12. 2010 г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил. С решението ищецът – търговско дружество е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 10 350 лв. разноски, а по сметката на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК – сумата 2380 лв., държавна такса по иска, за която е останал задължен в производството. С определение по чл. 248 ГПК Софийски градски съд е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските като се отмени осъждането му да заплати разноски на насрещната страна и държавна такса.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за отхвърляне на искането по чл. 248 ГПК с атакуваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че липсват основания за изменение на решението на съда в частта за разноските. Посочил е, че с оглед изхода на делото и представените доказателства за направените разноски от ответника по иска – застрахователно дружество в размер на 10 350 лв. следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца за тези разноски. Изтъкнал е, че в чл. 77 ГПК е предвидена изрично възможност на съда да постанови определение за принудително събиране на държавната такса, за която ищецът е останал задължен, поради което и предвид данните за невнесена от ищеца част от дължимата държавна такса в размер на 2380 лв. липсва основание за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта му за осъждане на ищеца да я заплати на цитираното основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Касационно обжалване по формулираните от жалбоподателя въпроси не може да се допусне поради несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното разрешаване от въззивния съд не е обусловило постановения с обжалвания съдебен акт правен резултат. За да счете за неоснователна молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, въззивният съд е взел предвид изхода на делото – постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 208 КЗ /отм./, съобразил е данните за направените от ответника разноски по делото и е отчел възможността по чл. 77 ГПК, когато страната е останала задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът да ги събери принудително от задължената страна с решението. При формирането на изводите си относно липсата на предпоставките за изменение на постановеното решение в частта за разноските съдът въобще не е обсъждал въпроса дали съдът е длъжен да прекрати производство по делото в случай на неизпълнение от ищеца на указания за отстраняване на констатирана нередовност, свързана с невнасяне на дължимата по иска държавна такса, поради което този въпрос не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос недопустимо ли е решението, постановено по искова молба, по която не е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса, също няма обуславящо за изхода на спора значение. Както се посочи, решаващата воля на съда е основана на преценка за осъществяване на фактическия състав, пораждащ отговорността за разноски, и за наличието на предпоставките по чл. 77 ГПК и е намерила израз по повод искане за изменение на решението в частта за разноските. Определението по чл. 248 ГПК е самостоятелен акт, независимо от обусловеността на претенцията за разноски от разрешаването на повдигнатия спор, поради което допустимостта на съдебния акт, чието допълване или изменение в частта за разноските се претендира, не може да бъде предмет на дължимата преценка по повод искането до съда да измени решението си в частта за разноските. В този смисъл изложеното от въззивния съд в обжалваното определение, че не се споделя тезата на жалбоподателя – ищец по исковете за нередовност на исковата молба и постановяване на недопустимо решение предвид невнесената от ищеца част от дължимата държавна такса, не е относимо към постановения по конкретния спор резултат.
Независимо от изложеното, дори и при релевантност на поставените въпроси, касационно обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за ищеца се поражда отговорност за направените от ответника разноски при отхвърляне на иска. Безпротиворечива е и практиката на касационната инстанция, че нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК поради невнасянето на дължимата държавна такса по иска не обуславя недопустимост на решението, поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса допълнително на основание чл. 77 ГПК. Съгласно определения на Върховния касационен съд № 104/9. 02. 2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., № 67/19. 03. 2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., № 222/18. 04. 2017 г. по ч. т. д. № 813/2017 г. и др. когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази част решението има характер на определение и може да бъде изменяно по реда на чл. 248 ГПК от постановилия го съд. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с приложимата практика, което препятства и възможността за достъп до касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираните от частния жалбоподател определения на Върховния касационен съд не установяват наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в същите не е извършено разрешаване на идентични правни въпроси. В определение № 1074 от 30. 11. 2012 по ч. гр. д. № 151/2017 г., II т. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че съдът е задължен при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса, да даде указания на страната не само да внесе държавната такса, но и да представи платежния документ за внесената такса. Определение № 528/10. 06. 2010 г. по ч. т. д. № 451/2010 г., I т. о. касае задължението на съда, когато исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите й. Постановеното в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 162/20. 04. 2010 г. по ч. гр. д. № 48/2010 г., II г. о. е с предмет правилността на акт на въззивния съд за оставяне без разглеждане на процесуално недопустима частна жалба срещу определение за връщане на исковата молба.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 6289/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4045 от 11. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 6289/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: