О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 09.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 274 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. Л. и В. С. Я. против определение № 456/06.11.2019г. по ч.т.д. № 646/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1779/20.08.2019г. по т.д. № 569/2019г. по описа на ОС-Пловдив, с което е прекратено производството по делото на осн.чл.126, ал.1 ГПК.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно Частните касатори излагат оплаквания, че от значение за спора е обстоятелството, че искът срещу ЗК „Олимпик Лимитид” по гр.д. № 5895/2015г. на СГС е бил предявен при условията на евентуалност и на този етап не е сигурно, че същият ще бъде разгледан. Считат, че производството по т.д. № 569/2019г. на ПОС следва да бъде спряно до приключване на производството по гр.д.№ 5895/2015г. на СГС.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба ЗК „Олимпик Лимитид”, призоваван чрез „ЗК Олимпик Лимитид- Клон България” КЧТ.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос, а именно: „Неразглеждането на иск, предявен като евентуален поради уважаване на главния иск, води ли до прекъсване на давността по него, подобно на разгледания и уважен главен иск ? Счита ли се, че давност по евентуалния иск не е текла по време на процеса или с неразглеждането на евентуално предявения иск в крайния съдебен акт се счита, че давността не е прекъсвана, тъй като съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД, ако искът не бъде уважен, давността не се счита прекъсната?” По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба частните касатори посочват, че обжалваното определение е постановено по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че е налице идентичност между предмета на спора по т.д. № № 569/2019г. на ПОС и този по евентуално предявения иск по гр.д.№ 5895/2015г. на СГС. Ищците и в двете производства в качеството си на наследници на починало лице при ПТП са предявили искове срещу ЗК „Олимпик Лимитид” за суми по 200000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях. Не се спори, че в производството по гр.д. № 5895/2015г. на СГС исковете са предявени при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени исковете им за същите суми срещу предпочитания ответник ЗК”Лев инс”АД. Въззивният съд е намерил, че нормата на чл.126, ал.1 ГПК поставя като условие единствено предявяване на същия иск по друго по-рано образувано дело, но не и при какви условия е станало предявяването. Също така не е поставено изискване приключване на спора с решение по предходното дело /което е отделна хипотеза по чл.299, ал.2 вр. ал.1 ГПК/, а единствено висящност на същия спор. Съгасно чл.116, б.”б” ЗЗД давността за вземане се смята прекъсната с предявяване на иск за същото, но само в случай, че искът бъде уважен с влязло в сила решение, включително и при евентуално предявен иск. ПАС е заключил, че изключително по волята на ищците исковете в производството пред СГС са предявени при условията на евентуалност, като самите те са определили правния си интерес от това съединяване, вкл. с посочване на предпочитан ответник предвид подадения срещу него главен иск. В случай, че този иск не бъде уважен изцяло, в рамките на това производство, а не на висящото пред ПОС, ще се реши въпросът следва ли съдът да се произнесе за неуважената част срещу евентуалния ответник.
След преценка на доводите на частните касатори в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като прекъсването на давността с предявяване на иска, вкл. и при условията на евентуалност, няма значение за приложението на чл.126, ал.1 ГПК. Съображенията на съда относно прекъсването на давността са само допълнителни, за да се отговори изцяло на доводите на частните касатори в тази връзка, имащи за цел да обосноват правния им интерес от продължаване на производството по по-късно заведеното дело пред ПОС. Основните аргументи на ПАС са свързани с посочените по чл.126, ал.1 ГПК условия за прекратяване на производството по делото с предмет, идентичен на този по предходно образувано дело: идентичност на предмета на спора, висящност на двете производства, едното от които е образувано преди другото. Правен въпрос относно приложението на чл.126, ал.1 ГПК, когато единият иск е предявен при условията на евентуалност и същият този иск след това е предявен самостоятелно по друго дело, частните касатори не поставят, а съобразно ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма правомощие служебно да формулира невъведени от касатора правни въпроси.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №456/06.11.2019г. по ч.т.д. № 646/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: