О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 12.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1171 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. С. К. и А. Х. Х. против решение № 796 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 68 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1074/2005 г. на Районен съд-А. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на О. А. и Г. С. К. и А. Х. Х., че И. К. Я. , Й. Д. И. и Г. Д. И. са собственици към 2004 г. – момента на изготвяне на действащата понастоящем кадастрална карта на А. – на недвижим имот с № 5* по скицата, изготвена от вещото лице К. на л.51 от въззивното дело, очертан с кафяв цвят и заключен между букви А, Б, В, Д, Г, Е, И, З, А.
О. по касационната жалба И. К. Я. , Й. Д. И. и Г. Д. И. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нито в касаионната жалба обаче, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, а такъв не може да бъде уточнен и от наведените доводи. Наличието на противоречива съдебна практика е обосновано с факта, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, а въззивният съд го е уважил. Постановените в рамките на едно съдебно производство по пътя на инстанционния контрол съдебни решения са извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което липсва твърдяната противоречива съдебна практика.
Неотносимо към основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е твърдението за непълнота на доказателствата, за които касаторите са узнали след приключване на съдебното дирене, което въззивният съд е отказал да възобнови, като при липса на обосновка, че е необходимо тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, за липса на съдебна практика или необходимост от изоставяне на едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, следва да се приеме, че твърденията касаят довод за допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствата, т.е. до касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Същото се отнася и до твърденията, че съдът не е изследвал правото на собственост на ищците, действителността на административния акт за възстановяване на собствеността им и на издадения констативен нотариален акт.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: