Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
856_11_opr288_333(3)kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 06.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 856 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу въззивно решение от 10.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 24 /2011 г. на Габровския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1617 /2010 г. на Габровския районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Н. музей на образованието, [населено място], (НМО) с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнение на ищеца със заповед от 21.06.2010 г. на директора на НМО на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване на щата, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” и за заплащане на обезщетение в размер на 2,400 лева за посочен период от време и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Н. музей на образованието, [населено място], не изразява становище за наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищецът се е позовал на закрила по чл.333,ал.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че не е налице закрила на ищеца по чл.333,ал.3 КТ, т.к. при последния избор на синдикално ръководство ищецът е записан втори по ред от двамата избрани след председателя за членове на синдикалното ръководство и по посочената от него логика (последователността на избора при предишен избор) следва да се приеме, че е избран за втори по ред секретар (твърди, че в предишен. протокол за предишен избор бил посочен първи, значи бил първи, а сега не се променяло ръководството); съдът е приел, че съгласно пар.1,т.6 ДР КТ и постоянната и неизменна практика на ВКС (позовал се е на решения и определения), не е допустимо разширяването на кръга на лицата извън един председател и един секретар и тълкуването на разпоредбата не дава възможност за разширяване на кръга на лицата, които се ползват със защита като синдикални дейци, чрез избиране на повече от един председател и секретар. Независимо от горното съдът е приел също, че защитата е преодоляна – поискано е и е дадено съгласие за уволнението на ищеца като член на ръководството на синдикалната организация поради съкращаване на щата с писмо от председателя на синдикалната организация, основано на решение за това (за уволнението на ищеца като член на ръководството на синдикалната организация), взето на заседание на ръководството на синдикалната организация.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните материално-правни и процесуално-правен (първата част от втория) въпроси :
В случай на избрани повече от един секретар, кой от тях се ползва от закрила по чл.333,ал.3 КТ;
Кой носи доказателствената тежест относно релевантния факт кой от секретарите притежава качеството по пар.1,т.6 ДР КТ и длъжен ли е работодателят преди уволнението да отправи изрично запитване за това;
Дали когато синдикалното ръководство е колективен орган, даденото от председателя или от част от синдикалното ръководство съгласие, представлява ли съгласие при предварителна закрила за уволнение по смисъла на чл.333 КТ;
Първият въпрос не е обуславящ, защото съдът е изложил самостоятелни мотиви за това, че работодателят е отправил запитване до ръководството на синдикалната организация дали дава съгласие за уволнение на ищеца и е получил отговор, че на свое заседание то е взело решение да даде съгласие за уволнението на ищеца поради съкращаването на длъжността му (неговата щатна бройка), едва след това работодателят е извършил уволнението на ищеца поради съкращаване на щата. С това процедурата по чл.333,ал.3 КТ е спазена. Щом е поискано и дадено съгласие за уволнението на ищеца като член на синдикалното ръководство на предприятието (спазена е процедурата по чл.333,ал.3 КТ), е без значение дали освен него има избран и друг секретар.
Пак поради това, че е спазена процедурата по чл.333,ал.3 КТ, което означава, че работодателят е зачел качеството на ищеца като член на синдикалното ръководство на предприятието, не е обуславящ въпросът дали при двама избрани секретари работодателят е длъжен да пита кой от секретарите притежава качеството по пар.1,т.6 ДР КТ и кой носи доказателствената тежест относно релевантния факт кой от секретарите притежава качеството по пар.1,т.6 ДР КТ.
Казано по-просто първите три въпроса биха били обуславящи ако работодателят не беше зачел качеството на ищеца като член на синдикалното ръководство на предприятието – не беше направил персонално запитване за него и не беше получил съгласие от синдикалното ръководство за уволнение поради съкращаване на длъжността му. Визираните във въпросите хипотези са извън случая, предмет на спора.
Въпросът дали даденото само от председателя или част от синдикалното ръководство съгласие също не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел (обосновано), че решението за съгласието за уволнението на ищеца като член на ръководството на синдикалната организация е взето от ръководството на синдикалната организация, взето на нейно заседание (протокол л.10), писмото на председателя (л.29) не отразява становище на председателя, а на цялото ръководство (възпроизвежда решението от проведеното заседание на ръководството на СО при НМО).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени обуславящи изхода от спора въпроси, следователно не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 24 /2011 г. на Габровския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.